Третата порта [bg]

Погледът на Лоугън се премести от помещението върху хората, които се бяха събрали в очакване на Стоун. Това беше една невероятно разнообразна група: учени в бели престилки, техници, водолази, общи работници, готвачи, електротехници, механици, инженери, историци, археолози, пилоти — множество от сто и петдесет души, събрано тук по хрумването на един-единствен човек — човек с кристално ясна представа какво иска да постигне и с желязна воля да го осъществи.

Сякаш по даден знак Стоун влезе в работилницата. Насъбралите се спонтанно започнаха да ръкопляскат. Стоун мина през множеството, като се здрависваше и промърморваше по някоя дума на хората, които го спираха. Беше зарязал арабските одежди и сега носеше лек ленен костюм, но дори да беше в кожено пилотско яке и плантаторска шапка, пак нямаше да изглежда повече като авантюрист. Излъчването идваше от потъмнялата от слънцето обветрена кожа и от начина, по който се движеше високото му слабо тяло: почти животинската грация сякаш излъчваше аурата на изследвания и открития.

Когато стигна края на помещението, той се обърна, за да застане с лице към хората. Постепенно множеството потъна в нетърпеливо мълчание. Стоун продължаваше да се оглежда усмихнат, оставяше напрежението да нарасне. Малко по-късно най-сетне се изкашля, за да прочисти гърлото си, и заговори.

— Първото ми преживяване като търсач на съкровища беше когато бях на единайсет. В града в Колорадо, където израснах, се ширеше легенда за индианско племе, което някога живяло в полето пред града. Момчета като мен, студенти и дори професионални археолози отново и отново идваха по тези места. Копаеха дупки и ровове за проверка, обикаляха района с металотърсачи, без да намерят дори едно мънисто. Аз се присламчвах към тях. Трябва да съм кръстосвал десетки пъти тези полета с впити в земята очи, търсещи следи.

Но един ден вдигнах очи от земята и се вгледах в мястото. За първи път се вгледах истински в мястото. Отвъд нивите, на около километър и половина по-натам, земята се спускаше плавно към Рио Гранде. Покрай реката имаше храсти с хибискус, а тревата беше гъста и тучна.

В младежкото си съзнание се върнах двеста години назад. Видях групата индианци на лагер край реката. Там имаше достатъчно вода за пиене и готвене, риба в изобилие, сладка трева за конете, сянка и убежище под дърветата. След това погледнах към сухите, голи полета, където стоях. Защо местните жители ще правят бивака си тук, попитах се, след като наблизо има едно много по-благоприятно място?