Вторият периметър [bg]

Ема се намръщи и рязко се завъртя, но срещна усмивката на келнера и изведнъж омекна.

— Е, тук вече ме хвана — каза тя.

— Да, госпожо — кимна келнерът и се обърна към Демарко. — За вас какво да бъде, сър?

Питиетата пристигнаха, Ема вдигна чашата си и промърмори:

— Тук нещо не е наред.

— Какво? — вдигна шава Демарко.

— Убийството на Нортън и Мълърин. Защо точно сега? Притеснява ме изборът на времето. Отстраняването на Мълърин само един ден след като го разпитвахме несъмнено привлича вниманието. Флотските следователи и ФБР несъмнено ще се заровят още по-дълбоко в това, което става на територията на корабостроителницата. Никой ръководител на секретна операция не може да си позволи подобно нещо. Защо не изчакаха още малко? Не разполагаме с нищо конкретно срещу тях. До този момент само ние с теб подозирахме, че става въпрос за шпионаж, дявол да го вземе!

— Не знам — въздъхна Демарко. — Здравата подплашихме оня плъх Мълърин. И май стана точно така, както му каза, докато блъфираше: човекът, който дърпа конците, е разбрал, че нищо повече не може да постигне тук, и е прекратил операцията. По всяка вероятност и Кармоди е мъртъв.

Фил Кармоди беше изчезнал. След като посетиха Бреговата охрана, Ема и Демарко направиха безуспешен опит да го открият — първо в офиса, а след това и в дома му. Ема алармира ФБР и поиска да го обявят за издирване. В отговор лаконично я осведомиха, че Бюрото вече провежда такова издирване и няма нужда от съветите на цивилни. Господ да ни е на помощ, ако федералните разберат какви ги свършихме с Ема, за да сплашим Мълърин, помисли си Демарко.

Тя само сви рамене, готова да отхвърли предположението, че Кармоди е убит.

— Може би, макар че се съмнявам. Той не е толкова лесен, колкото онези глупаци.

Запазиха мълчание до появата на вечерята. Калканът беше толкова вкусен, че Демарко се замисли дали да им поиска рецептата. По време на храненето обсъдиха ситуацията около Конран Каубоя, който все още беше в ареста, заподозрян в убийството на Дейв Уитфийлд. Според ДНК експертизата кръвта по ножа в раницата му беше на жертвата — напълно достатъчно доказателство за бремертънските ченгета да обвинят бездомния шизофреник. Но Ема все още не можеше да приеме, че в момента на убийството Уитфийлд е бил очи в очи с нападателя.

— Няма начин изнервен човек като него да допусне някакъв непознат скитник толкова близо до себе си — тръсна глава тя. — Познат или жена — да, но не и някакъв дрипльо, който вони като обувка за тенис!

— Онази федерална агентка е на мнение, че…

— Имаш предвид дамата, която прилича на бившата ти жена? — присви очи Ема.

— Разпитала е съседите на Уитфийлд — пренебрегна въпроса Демарко. — И може би е попаднала на вярната следа…

— Не! — отсече Ема. — Ние бяхме на вярната следа! Но ако не успеем да докажем, че Уитфийлд е убит от някой, който има връзка с Кармоди, Конран ще бъде осъден… — Замълча за миг, после колебливо добави: — Макар че преселението на двамата глупаци в отвъдното и изчезването на Кармоди със сигурност ще хвърлят съмнение върху тезата на обвинението.