Вторият периметър [bg]

— Какво става, по дяволите? — задъхано попита Мълърин.

Демарко не отговори, заковал поглед в огледалото за обратно виждане. Черната хонда я нямаше.

— Трябва да извикаме полиция! — продължи онзи.

— Млъквай! — изръмжа Демарко. — И се наведи, за да не те виждат.

— Но какви бяха тези типове?

— Отлично знаеш какви бяха! — сопнато отвърна Демарко, после измъкна мобилния си телефон и натисна бутона за автоматично набиране. — Ема, аз съм — рече. — Току-що се опитаха да очистят Мълърин. — Послуша известно време, после кимна. — Добре, ще бъда там след десетина-петнайсет минути.

— Къде отиваме? — попита Мълърин.

— Там, където безполезният ти задник ще бъде в безопасност. А сега си стой на мястото и си затваряй устата!

Направи няколко обиколки из близките улички, за да провери дали хондата не е след тях, после насочи колата към магистралата. Измина шест километра по нея и излезе през изхода за Военноморската подводна база. На портала спря и подаде картата си на охраната. Човекът явно беше уведомен за появата им, защото не попита за дупката в челното стъкло и не поиска документите на Мълърин. След около километър по тясна асфалтирана алея стигнаха до едноетажна сграда без прозорци. На входа вместо надпис бяха изписани три големи цифри.

— Какво търсим в базата за подводници? — озадачено се обади Мълърин.

— Хайде, тръгвай — изръмжа Демарко, слезе от колата и се насочи към сградата. Мълърин колебливо го последва.

Една от вратите в средата на дългия и ярко осветен коридор зееше отворена. Обзавеждането на стаята се състоеше от дървена маса и два стола, а единствената украса на сивите бетонни стени беше груб на вид канцеларски часовник. Зад масата седеше Ема, а пред нея имаше гарафа с вода, две чаши и магнетофон.

— Здравейте, мистър Мълърин — поздрави тя.

— Арестуван ли съм?

— Не. Вие сте важен свидетел под защита.

— Искам адвокат!

Ема пренебрегна изявлението и се обърна към Демарко.

— Какво се случи?

Той й разказа за двамата азиатци, които стреляха срещу колата на Мълърин и за малко не го убиха.

— Ако не го следях, със сигурност щяха да му надупчат задника.

— Искам адвокат! — повтори Мълърин.

— Такава възможност не се предвижда — поклати глава Ема. — Ако не разкажете с какво се занимавате, просто ще ви върнем у дома, където най-вероятно ще ви убият. Изборът е ваш.