Да не бъдем кльощави
- Автор: Цанков Весел
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: Георгиев и дъщеря
- Жанр: Кулинария
Электронная книга - «Да не бъдем кльощави». Краткое содержание книги:
В основата на тази книга е моята колежка Ирен Филева, която всеки понеделник водеше сутрешния блок на програма „Христо Ботев” на БНР, наречен „Утро”.
Един ден тя ми предложи да направя при нея нещо като това, което навремето правеше покойният Цаньо Сърнев във в-к „Континент”, тоест сладкодумно и забавно да представям интересни готварски рецепти. Аз, разбира се, не мога да бъда като него, той бе уникален. Така и казах на Ирен: „Ирен, аз не мога като него, но мога да опитам така, както аз си знам”.
Опитах на 19 юни 2006 г. и оттогава всеки понеделник в 9 без нещо казвах по нещо на слушателите. Опитвам се да е забавно, но и умно, опитвам се да е интересно и съм спокоен, че дори и да не успея да бъда забавен, умен и интересен, поне рецептата, която казвам накрая, ще е интересна. Ще разкрия моите източници на вкусна информация. Преди всичко това е стомахът ми, аз обичам да му поднасям интересни занимавки и той ми се отплаща с детайлна информация за размишление. След това разчитам на Интернет, там има всичко за всички, включително и за чревоугодниците, а най-хубавото при готварските рецепти е, че те са като вицовете – нали знаете, че някой като разкаже виц, веднага се намира друг, който да каже: „Аз този го знам ето така...”
Всъщност тези истории не са за храната, тя е просто черешката на тортата. Те са за това, че животът не е само бясно търчане, кариера и „хайде, наш’те”, в живота има усмивки и болка, хора се раждат и умират, малките котенца са пухкави, слънцето през пролетта е гальовно, снегът през зимата е бял, в живота има всичко, за което можем да се сетим и за което дори и не подозираме, и точно затова животът е така хубав.
Значи, кипва се вода, потапя се вътре банан за две-три минути и това е. Потъмнява и става страхотно сладък, колкото повече го държите в кипналата вода, толкова по-сладък става, е, до едно време, разбира се, няколко минути са достатъчни. Обелвате внимателно кората и гребете с лъжичка. Може да го ядете така, може да добавите настъргана обикновена бисквита, супер е. В крайна сметка, щом на децата им харесва, защо да не ви хареса и на вас?
Между другото, това важи и в обратна посока - ако нещо не ни харесва на нас, можем ли да очакваме, че ще харесва на децата?…
Кароши и други стресове
Сполетявал ли ви е постпразничен стрес?
Постпразничният стрес е страшно нещо, даже онзи ден учени предупредиха за него, няколко дни си почивал и след това отиваш на работа - за организма това е страшно. Така лесно можем да стигнем до кароши. Що е то кароши и има ли то почва у нас ще стане дума след малко. Сега за друго - за стреса.
Такъв е животът, че направо сме потопени в стрес. Стои си човек или си седи, никому нищо не прави, кротува си и изведнъж нещо или някой го стресне. Дали ще е от новините или от ближния - стресът винаги намира начин да се промъкне. Между другото, дългата почивка също е някакъв стрес. Представете си - тичал си като куче, теглил си като вол, товарил си се като магаре от сутрин до вечер и изведнъж хоп - няколко дни пълна почивка. Първият ден организмът се радва, почива си, на втория ден започва да чувства смътна тревога, третият ден си е направо стресиращ, организмът се чувства не на мястото си и четвъртия ден, да не говорим за петия – всичко това си е жив стрес. Добре, обаче на сутринта на първия работен ден будилникът звъни, часовникът започва да цепи секундите и организмът се стряска, тъкмо някак се е приспособил към почивката, хайде пак да хуква в делничният галоп. Някак е нехуманно.
Как да се предпази организмът от този постпразничен стрес? Сещам се за два варианта. Единият е въпрос на държавна политика - обявяват се не, примерно, пет, а четири почивни дни, народът почива, каквото почива и на сутринта на петия ден премиерът се появява по масмедиите и казва “Ехо, днешният ден също е почивен!” и организмът радостно продължава да почива, навлиза се в делника постепенно, така да се каже. Другият начин е да внесем малък празник в делника, как може да стане това ще ви кажа веднага след като обясня що е то кароши.
Феноменът кароши е описан за първи път в Япония и е резултат от прекомерно натоварване с работа. В Страната на изгряващото слънце се приема, че човек е в условия на “кароши”, когато в продължение на повече от седмица се чувства емоционално и телесно претоварен. Забележете - повече от седмица! Ние почти 20 години сме в условията на преходи и разни кризи, изпълняваме изисквания и постигаме стандарти, чудим се ще ни приемат ли - няма ли да ни приемат, това си е “кароши” отвсякъде! Ами тази пуста кариера, ами тези пусти пари, ами на съседа колата му е по-голяма и телевизорът му е по-плазмест! Стига. Човек има нужда от време на време да поседне спокойно, да разкопчае горното копче на ризата, да си почерпи душата с нещо и да види, че животът не е само натягане и блъскане, животът е нещо много хубаво.
Сега за празника в делника. А също и за почерпката на душата. Предлагам ви в първия работен ден след дългите празници да направите нещо хубаво за себе си - да хапнете малко шоколад, той е вкусен, полезен и дава енергия. За да не правя реклама, няма да казвам какъв да е, пък и то си е въпрос на вкус, купете си някакъв хубав шоколад, начупете го на парчета и го хапнете с удоволствие като мислите само за вкуса на шоколада. И почерпете хората около вас - така се прави на празник, дори и на празник в делника…
Стражари и апаши
При игра на стражари и апаши коя роля избирахте - на стражар или на апаш?
Аз пък все исках да съм апаш. И другите деца, с редки изключения, все искаха да са апаши. Забелязвам обаче, че с напредването на годините предпочитам стражарите. Не, че стражарите предпочитат мен, като чета новините, виждам, че стражарите у нас предпочитат апашите, с тях си играят на гоненица, но все пак нека знаят, че има някой, който предпочита тяхната позиция, не конкретно позицията на нашите стражари, но позицията на закона по принцип, която в нормалните страни е по-добрата.
Давам пример - Англия. Велика страна, там е по-добре да си откъм светлата страна, защото иначе ще те подгонят рой детективи като Шерлок Холмс, Еркюл Поаро, мис Марпъл, отец Браун и дори самият агент 007, който побеждава всичките си противници с изключение на българина Авакум Захов, единствен Авакум победи Джеймс Бонд, макар и само в литературата и без Джеймс Бонд да разбере това.