Неочаквана любов
- Автор: Спаркс Керрелин
- Серия: Рискована любов #4
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Неочаквана любов». Краткое содержание книги:
Първо, той спи по цял ден... което би било досадно, ако не беше толкова грижовен през нощта.
Второ, атакува го въоръжен с меч нападател, но твърди, че може да се справи сам.
И трето, като че ли не остарява...
Славата принуждава прочутия моден дизайнер Жан-Люк Ешарп да се укрие и да прекара следващите двадесет и пет дълги години в самота. Но той не подозира, че в дълбоката провинция ще открие жената, която е чакал цели петстотин години...
Хедър Уестфийлд е красива, млада, щастлива и... невероятно самотна. Винаги е водила спокоен живот, до момента в който помага на много красив, тайнствен непознат. Хедър копнее да срещне човек, който ще запълни празнината в сърцето й. И един ден мечтите й се сбъдват и в живота й нахлува чаровният французин Жан-Люк. Той е очарователен, привлекателен... и прекрасен, мъжът на мечтите й. Колкото по-сериозна става връзката помежду им, толкова по-убедена е Хедър, че Жан-Люк крие ужасна тайна.
Неочакваната любов, която двамата изпитват един към друг, е изложена на риск, когато смъртоносен злодей е по петите им и само ако го победят, ще могат да заживеят щастливо завинаги.
— Не, благодаря ти.
Обърна се с гръб към него и продължи да разгъва металните столове. Оставаше й да подреди и последния ред пред беседката, където децата щяха да пеят.
Треньор Гюнтер я заобиколи, застана пред нея, така че да не може да го избегне и прие обичайната си поза на Супермен — широко разкрачени крака, ръце на хълбоците и изпъчени гърди. Освен това носеше обичайното си облекло — тениска без ръкави, с която да покаже напомпаните си бицепси и шорти, за да се виждат мускулестите му прасци.
Хедър го смяташе за миниатюрен пещерен човек — нисък на ръст и с още по-малко мозък.
В града имаше почтени жени, които колекционираха миниатюри. Наистина трябваше да си пробва късмета с тях. Някои дами точеха лиги по мъжествената му физика и той го знаеше. Хедър беше наясно, че той очаква да спре работата си и да му се възхищава, но тя продължи да разгъва столовете и да ги нарежда. Бетани беше нейна асистентка и сядаше върху всеки стол, за да се увери, че работят по предназначение.
— Как намираш банския ми?
Треньорът се завъртя, без съмнение, за да покаже стегнатите си задни части.
— Изглежда добре.
Младата жена дръпна още един стол от близкия куп.
— Ще съм на щанда с потапянето — продължи треньорът. — Трябва да дойдеш по-късно и да ме видиш целия мокър — намигна й той.
Хедър издаде неопределен, сумтящ звук, докато разтваряше следващия стол и го поставяше в редицата. Усмихна се на дъщеря си.
— Как е този?
Бетани се размърда върху стола.
— Добре е, мамо — тя погледна към треньора. — Аз ще пея тази вечер.
— Да, както и да е. — Мъжът й хвърли съмнителен поглед, след което лицето му грейна. — Хей, искаш ли по-късно тази вечер да отидем с майка ти за сладолед.
Бетани заподскача върху стола, с усмивка на уста.
— Обожавам сладолед! — възкликна тя и погледна към майка си с очакване.
О, нечестна игра! Хедър току-що бе взела още един метален стол и обмисляше дали да не удари треньора по главата с него. Но той щеше ли да го усети? С нейния късмет, вероятно щеше да го приеме като някаква неандерталска закачка. Отвори рязко стола и погледна съчувствено към дъщеря си.
— Съжалявам, миличка, но треньорът трябваше да попита първо мен. — Тя се изправи и се взря гневно в мъжа. — Вече имаме други планове за вечерта.
Той вирна брадичка напред.
— Значи слуховете са верни? Имаш ново гадже?
Понякога този град беше твърде малък. Хедър погледна към слънцето, което огряваше върховете на дърветата. Жан-Люк щеше да се появи след по-малко от час.
— Някои приятели ще ми дойдат на гости по-късно.
— Да бе — промърмори той. — Не знаеш какво изпускащ.
Мъжът се отдалечи.
Хедър грабна поредния стол и въздъхна. Оставаха още три. Панаирът започваше след пет минути. Вече имаше опашка от хора пред щанда за билети.
— Не го ли харесваш, мамо? — попита Бетани тихо.
— Треньорът ли? — Хедър остави стола до дъщеря си. — Той така и не ми помогна със столовете, нали?
— Аз ти помагам.
Бетани се качи върху този, който Хедър току-що бе поставила.
— Да, ти проверяваш качеството им. И се справяш чудесно. — Хедър взе нов стол от купчинката.
Бетани сбръчка малкия си нос, сякаш се бе замислила дълбоко.
— Той си мисли, че е хубав.
Гюнтер? Хедър се засмя, докато разтваряше стола.
— Мисля, че си права. Ти си умна бисквитка.
Бетани сви рамене в отговор, сякаш се подразбираше.
— Аз харесвам Ема.
— Аз също.
Хедър взе и последния стол.
— Тя ще ме види ли как пея?
— Мисля, че да.
Младата жена разтвори последния стол и седна до дъщеря си.
— Харесвам и мъжа, който говори смешно.
Сърцето на Хедър подскочи.
— Господин Ешарп ли? — През целия ден се опитваше да не мисли за него, но не успяваше. Той все още се промъкваше в мислите й, по десетина пъти на час.
Бетани кръстоса малките си крачета, имитирайки някой възрастен, после скръсти ръце и постави брадичката си върху едната си длан. Потупа брадичката си с пръст. Това беше нейната поза за сериозни мисли. Хедър я смяташе за очарователна и винаги й се приискваше да придърпа дъщеря си в мечешка прегръдка. Но се въздържаше, защото осъзнаваше, че трябва да насърчава момиченцето си да разсъждава самостоятелно. Погледна към слънцето още веднъж, опитвайки се да изчисли колко време остава до залеза. И до срещата й с Жан-Люк.