Ритуалите на водата
- Автор: де Уртури Эва Гарсиа Саэнс
- Серия: Мълчанието на Белия град #2
- Год: 2018
- Язык: болгарский
- Год: Изток-Запад
- ISBN: 978-619-01-0361-5
- Переводчик: Мариана Китипова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Ритуалите на водата». Краткое содержание книги:
Скоро Кракен разбира, че си има работа със сериен убиец, който имитира Ритуалите на водата на свещени места в Страната на баските и Кантабрия, като умъртвява хора, които според него не заслужават да бъдат родители.
Но главната инспекторка Алба де Салватиера също чака дете. И има голяма вероятност то да се окаже на Кракен.
А убиецът е някъде наблизо.
Непредсказуем и увлекателен, Ритуалите на водата е великолепен черен роман, чийто достойнства са не само в умело изградения сюжет, но и в културния контекст, историческото документиране и изненадващия финал.
Изгледах я с престорено възмущение и леко я сръчках с лакът.
"Инспектор Гауна, не са ли ви достатъчни летните любовни похождения?" — написах не без известно любопитство.
Естибалис ме държеше в течение на етапа, който преживяваше, след като скъса, с дългогодишното си гадже Икер. През цялото лято и част от есента се бе отдала на здравословен промискуитет, чиито подробности споделяше с мен най-невъзмутимо.
Понякога ме обхващаше опасение, че е сменила една зависимост с друга, следвайки модела си на полинаркоманка. Изглеждаше чиста от наркотици, поне през последните месеци.
Наблюдавах я и не виждах знаци да приема забранени вещества. Изглеждаше по-здрава, практикуваше усилено туризъм, излизаше постоянно и имаше приятели, които не познавах.
Беше добре за нея.
— Ектор няма профил на мъж за лятна авантюра — заяви тя и стана сериозна. — И експерт по профилиране като теб вече го знае. Но някои неща са ни забранени и нека престанем с фантазиите, колкото и привлекателни да ми се струват. Сега говоря с профайлъра — какво ти е мнението за това, което научихме в този кабинет, Кракен?
Замислих се. Ектор ни беше дал твърде много информация, които трябваше да се обработи.
"Тройната смърт е интересна линия за разследване, само че двете жертви не са били изгорени. Мисля, че ако първото убийство е било извършено от същия човек преди двайсет години, тогавашният му ритуал е бил по-непохватен и не толкова обмислен, не толкова изпипан. Фактът, че е махнал тялото, означава, че го е било страх от това, което биха могли да намерят по него. Още не съм сигурен, че са дело на един и същ човек" — написах и ѝ показах написаното.
— Сега говори специалистът по виктимология — две жени, неомъжени, бременни, убити на исторически култови места, свързани с келтските ритуали на водата, съседни провинции и… И най-важното — жертвите са се познавали, защото преди двайсет и четири години са прекарали три седмици заедно, участвайки в един археологически проект за келтско селище. Както и да го погледнеш, двете престъпления и двете жертви са свързани. Не казах на главен инспектор Салватиера, че си познавал двете жени, защото не искам да свързвам официално двете престъпления, докато не намерим нещо солидно, но няма да проиграя доверието ѝ в мен, като продължавам да те прикривам. Искам ти, със свои думи, да обясниш на Алба, че си бил в същия лагер, в който са били и двете убити жени.
"Ще го направя. Не искам да ти навредя. Нека аз избера момента, но обещавам, че след като се върнем от това пътуване, ще говоря с Алба" — написах.
Тя прочете и кимна с глава.
— Сега остава да посетим ръководителя на това незабравимо кантабрийско селище. Готов ли си? — каза тя тържествено.
Въздъхнах и Естибалис запали мотора.
Една от причините да отидем в Кантабрия беше и тази — да посетим без предупреждение Саул Товар, който сега беше щатен професор и преподаваше социална и културна антропология във Факултета по история на Кантабрийския университет, където в момента се отправяхме с Естибалис.
Към Саул изпитвах противоречиви чувства — винаги ги бях изпитвал.
За нас, четиримата приятели, които отидохме в лагера, можеше да бъде сърдечната бащина фигура, за която всички копнеехме.
За някои беше.
Само че заради глупавото ни съперничество аз не се сближих с него, може би по моя вина. Сега, след като научих за смъртта на дъщеря му, се чувствах ужасно.
Ребека беше мъртва от двайсет години. Горкото момиче.
Беше трудно да паркираме, както във всички университетски пространства, особено в дъждовен ден като този. Накрая се наложи да изчакаме един не дотолкова мотивиран студент да се измъкне от лекции и оставихме колата пред червената тухлена сграда с внушителни синкави колони.
Малка подробност привлече вниманието ми — едно по-голямо момче, може би последна година студент, ни изгледа подозрително, когато попитахме в групата му за Саул, и сякаш се раздразни. Имаше щръкнал на темето перчем, който го правеше с десет сантиметра по-висок, и различни на цвят очи — един кафяв и един светлозелен ирис.
— Питат за Прошарената брада — прошепна на друго момче, но аз бях наблизо и го чух.
— Нали казваше, че Синята брада е този, който убивал съпругите си? — отвърна по-високото момче.
— Синята брада сега е Прошарената брада, не знаеш ли? Да вървим, ела — каза и двамата ни обърнаха гръб и си тръгнаха, докато Естибалис слушаше внимателно указанията, които ни даваха две много любезни момичета.
Потърсихме кабинета му и почукахме на вратата. Никой не отговори, така че влязохме. Саул седеше в единия край на масата, около която бяха насядали няколко студентки. Направи ни жест "почакайте малко", като едва ни погледна, и продължи лекцията си.