Ритуалите на водата

Аз обаче не можех да избия от главата си споменаването на "ритуалите за измолване на благоразположението на боговете".

"Ектор — написах, — има информация, която не знаеш. Двете жени — при тунела "Сан Адриан" и във Фонтибре — са били бременни. Не пасва на ритуал за плодовитост."

Лицето му се промени, в лешниковите му очи се появи страх.

— Бременни? За Бога… тогава същността на ритуала е друга. Казахте, че са били провесени и заключавам, въпреки усилията ви да спестите данни от разследването, че главата им е била в котела с вода, или, в случая във Фонтибре, потопена в реката. Ще ви задам само един въпрос — имат ли изгаряния?

— Изгаряния? — уплаши се Естибалис. — Не, доколкото знаем. Още не разполагаме със заключението от аутопсията на едната и не сме получили това на другата. Защо, Ектор? Защо говориш за изгаряния?

Ектор отново стана и безпокойството му ме разтревожи. Разтревожи ме много.

— Защото тогава става дума за Тройната келтска смърт, първоначално наречена threefold death[14] — удавяне, обесване и изгаряне на жертвата, вариантите са различни. Искам да прочетете това — каза той и ни подаде малка книга с кожени корици, които бяха толкова захабени и протрити, че се запитах за датата на издаването ѝ.

Естибалис се приближи с любопитство.

— На латински е, Ектор. Не бих могла да разбера какво пише — обясни му тя.

— Моля те да ме извиниш, не бях си дал сметка — извини се леко смутен. — Това е "Фарсалия" от Лукан, I в. Чета: "Тези, които умилостивяват с ужасно жертвоприношение свирепия Тевтат и страховития Езус, онзи с варварските жертвеници, и Таранис, чийто олтар не е по-малко жесток от този на Диана Скитска." При жертвоприношенията в чест на Тевтат удавяли мъж, като потапяли главата му в делва или котел. В чест на Езус го обесвали на дърво. А за да почетат Таранис, го изгаряли жив, затворен в човекоподобна, изплетена от пръчки куха фигура. Не знам дали сте чували за "Плетеният човек", филм с Кристофър Лий от 1973 г" който имаше римейк с Никълъс Кейдж през 2006 г.

Филмът разказва за култ, практикуван и в наши дни, в който принасят в жертва хора в огромна плетена кукла, в келтски стил.

— Мислиш, че това може да е дело на езически култ или на секта, вдъхновена от келтите? — попита Естибалис.

— Категорично не. Въпреки че от XVIII в. се забелязва възраждане на келтския национализъм из цяла Европа и съществуват асоциации за исторически и културни възстановки, нямам информация за подобни секти през последните години, не и на Иберийския полуостров. Освен това не е нужно да има институция или организирана група, достатъчно е някой да смята наказанието за необходимо, всеки, който е чел някои класици, знае за Тройната смърт, а местата… местата са свободно интерпретирани. Сан Адриан и Фонтибре имат могъщо значение за местното население. От памтивека това е нещо атавистично. Имало е ритуали, молитви, молебени… Твърде много са наслагванията от култури и религии, за да ви изброя всичките, но някои от култовите места, най-известните, все още съществуват. Тройната смърт има много древен митичен произход, датира отпреди Бронзовата епоха. Просъществувала е в келтската митология по атлантическото крайбрежие на Хиспания и в народните литературни предания от келтски произход в Галисия, Астуриас и Кантабрия… и не само тук. Появява се в средновековни писания от келтоирландската митология, споменава се в текстове от цикъла за крал Артур и също в "Книга за добрата любов" от Арсипресте де Ита. С една дума — имало е приемственост, поне устна и свидетелска, която е била събирана и записвана през вековете.