Великолепно
- Автор: Куинн Джулия
- Серия: Блайдън #1
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Великолепно». Краткое содержание книги:
— Но той отдавна е прехвърлил шейсетте — възкликна Нед.
— И е овдовявал три пъти — добави Ема.
— Знаете колко жени са като Клариса — въздъхна Бел. — Втълпила си е идеята, че иска да стане херцогиня. Ашбърн очевидно бе най-добрият избор, тъй като все още е млад, но се съмнявам, че Клариса вече ще бъде претенциозна. Тя желае титла и я иска сега. Ако не получи херцог, помнете ми думата, тя ще се прехвърли на маркизите или графовете. Нед, тогава ти ще трябва да внимаваш.
— Но аз съм само виконт.
— Не бъди глупав. В крайна сметка един ден ще станеш граф и Клариса знае това.
— Е, можеш да бъдеш сигурна, че ще я избягвам усърдно сега, когато виждам каква е всъщност.
— Знаеш ли, Нед, мисля, че ми дължиш услуга — обяви Ема. — Може би все още щеше да копнееш за нея, ако не бях изпратила онази фалшива любовна бележка.
Нед се намръщи при мисълта, че дължи нещо на Ема.
— Колкото и да ми е неприятно да го призная, вероятно си права. Но не си въобразявай, че ще продължиш да се месиш в моите работи.
— О, дори не си мечтая за това — заяви Ема невинно.
Бел и Нед я погледнаха със съмнение.
— Сигурно вече наближава времето за тръгване — каза братовчедка им и се изправи.
Сякаш за да потвърди, лейди Керълайн влезе тържествено в стаята. Тя бе облечена в прекрасна среднощносиня рокля в унисон с поразително красивите й сини очи, които бе предала на двете си деца. Кестенявата й коса бе вдигната високо и тя със сигурност не изглеждаше достатъчно възрастна, за да бъде майка на две пораснали деца.
— Наистина трябва да тръгваме — съобщи тя. После завъртя бързо глава, за да огледа стаята, докато погледът й не се спря върху дъщеря й. — Арабела Блайдън! — възкликна тя ужасено. — Какво, за бога, си облякла? Не помня да съм ти разрешавала да носиш толкова изрязана рокля!
— Не ти ли харесва? — парира Бел слабо. — Мисля, че е доста представителна.
— Казах й, че човек може да погледне до пъпа й — каза провлечено Нед.
— Едуард! — сряза го Керълайн.
Ема го удари по рамото с чантичката си и му хвърли кръвнишки поглед.
Керълайн им хвърли бегъл поглед, преди да продължи с лекцията си.
— Не знам какво си си мислила. Тази рокля ще даде погрешна представа на мъжете.
— Мамо, всички носят рокли като тази.
— „Всички“ не включва дъщеря ми. Откъде взе това?
— Купихме я заедно с Ема от магазина на мадам Ламбърт.
Керълайн се обърна към племенницата си.
— Ема, ти трябва да знаеш по-добре.
— Всъщност — каза Ема честно — мисля, че Бел изглежда красива.
Очите на Керълайн се разшириха и тя побърза да се обърне към дъщеря си.
— Може да носиш роклята, когато се омъжиш.
— Мамо! — протестира Бел.
— Чудесно! — обиди се Керълайн. — Ще попитаме баща ти. Хенри!
И трите члена на по-младото поколение простенаха.
— Загубена съм — измърмори Бел.
— Да, скъпа. — Хенри Блайдън, графът на Уърт бавно влезе в стаята. Кафявата му коса бе щедро набраздена от сребристи нишки, но той все още пазеше изражението на елегантност и непринуденост, с които бе спечелил сърцето на Керълайн четвърт век по-рано. Той се усмихна с любов на съпругата си, която погледна многозначително към дъщеря им. — Бел — каза графът простичко, — ти си гола.
— О, добре! Ще сменя роклята. — Бел напусна гневно стаята.
— Боже, това изобщо не беше трудно, нали? — усмихна се Хенри на жена си. — Ще ви чакам на долния етаж.
Керълайн завъртя очи и го последва.
— Може ли да ви придружа, скъпа Ема — засмя се Нед, предлагайки й ръката си.
— Разбира се, мили Едуард.
Двамата последваха по-възрастната двойка надолу по стълбите. Бел се оказа достатъчно бърза при смяната на роклята и в рамките на петнайсет минути семейството бе на път към дома на Линдуърти.
Когато пристигнаха, Бел, чиято рокля сега бе от розова коприна, дръпна Ема настрана.
— Добре би било да си доста далеч от майка ми и баща ми, когато свалиш този шал — посъветва я тя.
— Нима не го знам — Ема изчака Хенри и Керълайн да се изгубят сред тълпата, след това се обърна към Нед и с престорено високомерен тон заяви: — Сега можеш да вземеш шала ми, Едуард.