Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Другие детективы » Мистерия в “Елингам” [bg]
Мистерия в “Елингам” [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Мистерия в “Елингам” [bg]

Электронная книга - «Мистерия в “Елингам” [bg]». Краткое содержание книги:

Академия „Елингам“ е частно училище, събрало възпитаници с разнородни таланти — художници, изобретатели, мислители. Изобщо всеки, който се откроява с някаква дарба. Основана е в началото на двайсети век от милионера Алберт Елингам, който искал да създаде „място, в което ученето е игра“. Скоро след като училището отваря врати, дъщерята и съпругата на Елингам са отвлечени. Единствената следа е писмо, подписано с плашещия псевдоним Искрено коварен. Случаят се превръща в едно от най-мистериозните престъпления и остава неразрешен. Стиви Бел е любителка на криминалистиката и е сред малцината избрани, които започват своята първа година в академия „Елингам“. Тя има амбициозна цел — да разреши мистериозния случай от преди близо век. И докато свиква с изискванията в новото си училище, там се случва нещо странно. Искрено коварен се завръща отново…
1 ... 38 39 40 41 42 43 44 45 46 ... 110
Перейти на страницу:

— Къде си, по дяволите? — измърмори.

Някой почука на вратата, която секунда по-късно се открехна. Показа се лицето на Джанел.

— Здрасти, може ли да вляза?

— Разбира се.

Стиви затвори лаптопа.

Джанел изприпка вътре. Имаше елегантна походка, малко като на балерина, която повдигаше и залюляваше полите на дългата й лятна рокля. За разлика от Стиви, която пак бе е черни шорти (купени на промоция — плащаш две, получаваш три). Джанел бе облечена като за пикник. Парфюмът й миришеше на цитруси. Плитките й бяха навити старателно отгоре на главата.

— Извинявай — каза тя и седна на пода срещу Стиви.

— За какво.

— Не ти обръщах внимание, докато обядвахме. Не беше нарочно.

— О, няма проблем. Ти беше…

— Да — рече Джанел и се усмихна. Подпъхна полите на роклята си под коленете и платът се изпъна. — Знаеш, че през пролетта скъсах с гаджето си. Тя… както и да е.

— Каза ми.

— Не съм сигурна… но Ви? Не знам. Просто… не искам да съм от хората, които се палят и пренебрегват приятелите си.

Стиви се развълнува, чак сега осъзна колко се е сдържала.

— Харесваш ли я?

— Харесвам всички — поправи я Джанел.

— Извинявай. Те явно също те харесват.

— Просто трябва да си поема дъх — каза Джанел и извади блясък за устни от страничната част на сутиена си. Нанесе го с отработени движения и го върна на мястото му. — Отскоро сме тук. Може би това е нещо като… не знам. Трябва да се съсредоточа. Имам много работа по машината, а графикът, който получих сутринта, е същинска лудница. Обичам математиката, но се стреснах. Диференциални уравнения сутринта, физика по обед, аритметика следобед.

— Ще се справиш — увери я Стиви.

— Харесва ми таблото ти.

— Всеки има нужда от такова, за да разгадава конспирациите.

— Не. Ти си дошла тук заради тези неща. Чух как говориш за тях. Заинтересова ме, но нищо повече. Двете с теб си имаме занимания. Каквото и да става, тази година ще се подкрепяме. Аз ще конструирам моите машини, ти ще разследваш престъплението.

Когато Джанел си отиде, Стиви легна по гръб и се вторачи в тавана.

Тя имаше Джанел. Да, щеше да разреши случая. Но и нещо друго трябваше да се проучи. Кой бе Дейвид? Тук имаше някаква тайна, интуицията й го подсказваше.

Стиви не се страхуваше от мъртвите. Живите обаче понякога я караха да настръхне.

11

На следващата сутрин Стиви се довлече до прозореца и разтърка сънените си очи. Дръпна крайчеца на завесата и видя зелено небе. Ако вярваше в поличби, сигурно щеше да приеме това като лош знак за началото на занятията. Но Стиви не бе суеверна. Зеленото небе бе метеорологична странност и вършеше работа за инстаграм. Но не означаваше нищо.

Взе си чадъра.

Първият час бе по анатомия. Класът носеше гръмкото наименование „Гениите“ и включваше всичко на всичко шестима души. Хубавото бе, че учител бе добре познатата Пикс.

— Здравейте в курса „Анатомия и физиология“ — каза тя. — Ще говорим за човешкото тяло без кожа, за мускулите, костите и органите. Ето тук…

Отиде до скелета, висящ до бялото табло, и вдигна ръката му.

— … са двеста и шестте кости на човешкото тяло, ясно се виждат. Често ме питат дали скелетът е истински. Обикновено се използват пластмасови, но този е истински. Дарение от частно лице за академията. Всяка година някой се опитва да го открадне. Свързан е с аларма. Не крадете скелета. Казва се Господин Нелсън. Отнасяйте се добре с Господин Нелсън. Той е тук, за да ви покаже какво има във всички нас.

Господин Нелсън, истинският скелет, ги гледаше с големите си празни очи.

— Костите имат собствена география, върхове и долини, които са връзката с мускулите и другите тъкани. Ще се запознаете с всички системи — костната, мускулната, нервната, ендокринната, храносмилателната, репродуктивната, отделителната, сърдечносъдовата, дихателната. Ще научите как функционира всичко.

Стана въпрос за тестовете и викторините (много щяха да са), лабораторните занимания (два пъти седмично) и дисекциите (притеснително много от гледна точка на Стиви). Учителката Пикс бе много по-строга от икономката Пикс.

Когато Стиви излезе на поляната, заваля дъжд, който веднага бе последван от град с размерите на топчета за игра. Тя отвори чадъра си, но бурята бе прекалено мощна. Побягна. Скри се в беседката в далечния край на поляната, където остана няколко минути. Когато градушката отслабна дотолкова, че да няма голяма опасност да й строши главата, спринтира към „Евномия“. Там я чакаше доктор Велман, личният й учител по криминология и социология.

1 ... 38 39 40 41 42 43 44 45 46 ... 110
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)