Мистерия в “Елингам” [bg]
- Автор: Джонсон Морин
- Серия: Искрено коварен #1
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- ISBN: 978-619-157-308-0
- Переводчик: Стефан Георгиев
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Мистерия в “Елингам” [bg]». Краткое содержание книги:
— Къде си, по дяволите? — измърмори.
Някой почука на вратата, която секунда по-късно се открехна. Показа се лицето на Джанел.
— Здрасти, може ли да вляза?
— Разбира се.
Стиви затвори лаптопа.
Джанел изприпка вътре. Имаше елегантна походка, малко като на балерина, която повдигаше и залюляваше полите на дългата й лятна рокля. За разлика от Стиви, която пак бе е черни шорти (купени на промоция — плащаш две, получаваш три). Джанел бе облечена като за пикник. Парфюмът й миришеше на цитруси. Плитките й бяха навити старателно отгоре на главата.
— Извинявай — каза тя и седна на пода срещу Стиви.
— За какво.
— Не ти обръщах внимание, докато обядвахме. Не беше нарочно.
— О, няма проблем. Ти беше…
— Да — рече Джанел и се усмихна. Подпъхна полите на роклята си под коленете и платът се изпъна. — Знаеш, че през пролетта скъсах с гаджето си. Тя… както и да е.
— Каза ми.
— Не съм сигурна… но Ви? Не знам. Просто… не искам да съм от хората, които се палят и пренебрегват приятелите си.
Стиви се развълнува, чак сега осъзна колко се е сдържала.
— Харесваш ли я?
— Харесвам всички — поправи я Джанел.
— Извинявай. Те явно също те харесват.
— Просто трябва да си поема дъх — каза Джанел и извади блясък за устни от страничната част на сутиена си. Нанесе го с отработени движения и го върна на мястото му. — Отскоро сме тук. Може би това е нещо като… не знам. Трябва да се съсредоточа. Имам много работа по машината, а графикът, който получих сутринта, е същинска лудница. Обичам математиката, но се стреснах. Диференциални уравнения сутринта, физика по обед, аритметика следобед.
— Ще се справиш — увери я Стиви.
— Харесва ми таблото ти.
— Всеки има нужда от такова, за да разгадава конспирациите.
— Не. Ти си дошла тук заради тези неща. Чух как говориш за тях. Заинтересова ме, но нищо повече. Двете с теб си имаме занимания. Каквото и да става, тази година ще се подкрепяме. Аз ще конструирам моите машини, ти ще разследваш престъплението.
Когато Джанел си отиде, Стиви легна по гръб и се вторачи в тавана.
Тя имаше Джанел. Да, щеше да разреши случая. Но и нещо друго трябваше да се проучи. Кой бе Дейвид? Тук имаше някаква тайна, интуицията й го подсказваше.
Стиви не се страхуваше от мъртвите. Живите обаче понякога я караха да настръхне.
11
На следващата сутрин Стиви се довлече до прозореца и разтърка сънените си очи. Дръпна крайчеца на завесата и видя зелено небе. Ако вярваше в поличби, сигурно щеше да приеме това като лош знак за началото на занятията. Но Стиви не бе суеверна. Зеленото небе бе метеорологична странност и вършеше работа за инстаграм. Но не означаваше нищо.
Взе си чадъра.
Първият час бе по анатомия. Класът носеше гръмкото наименование „Гениите“ и включваше всичко на всичко шестима души. Хубавото бе, че учител бе добре познатата Пикс.
— Здравейте в курса „Анатомия и физиология“ — каза тя. — Ще говорим за човешкото тяло без кожа, за мускулите, костите и органите. Ето тук…
Отиде до скелета, висящ до бялото табло, и вдигна ръката му.
— … са двеста и шестте кости на човешкото тяло, ясно се виждат. Често ме питат дали скелетът е истински. Обикновено се използват пластмасови, но този е истински. Дарение от частно лице за академията. Всяка година някой се опитва да го открадне. Свързан е с аларма. Не крадете скелета. Казва се Господин Нелсън. Отнасяйте се добре с Господин Нелсън. Той е тук, за да ви покаже какво има във всички нас.
Господин Нелсън, истинският скелет, ги гледаше с големите си празни очи.
— Костите имат собствена география, върхове и долини, които са връзката с мускулите и другите тъкани. Ще се запознаете с всички системи — костната, мускулната, нервната, ендокринната, храносмилателната, репродуктивната, отделителната, сърдечносъдовата, дихателната. Ще научите как функционира всичко.
Стана въпрос за тестовете и викторините (много щяха да са), лабораторните занимания (два пъти седмично) и дисекциите (притеснително много от гледна точка на Стиви). Учителката Пикс бе много по-строга от икономката Пикс.
Когато Стиви излезе на поляната, заваля дъжд, който веднага бе последван от град с размерите на топчета за игра. Тя отвори чадъра си, но бурята бе прекалено мощна. Побягна. Скри се в беседката в далечния край на поляната, където остана няколко минути. Когато градушката отслабна дотолкова, че да няма голяма опасност да й строши главата, спринтира към „Евномия“. Там я чакаше доктор Велман, личният й учител по криминология и социология.