![Мистерия в “Елингам” [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/3/4/4/2/8/misteriya-v-elingam-bg-download.jpg)
Мистерия в “Елингам” [bg]
- Автор: Джонсон Морин
- Серия: Искрено коварен #1
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- ISBN: 978-619-157-308-0
- Переводчик: Стефан Георгиев
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Мистерия в “Елингам” [bg]». Краткое содержание книги:
— Това не означава, че те мрази.
— Ако беше там, щеше да почувстваш омразата — каза Нейт.
Стиви усети, че някой я наблюдава. Извърна се колкото се може по-небрежно и тогава осъзна, че не тя е обектът на любопитство — хората гледаха Хейес. Той бе като миниатюрен център на гравитация.
— Какво пиеш, по дяволите? — попита Нейт и завъртя шишето, за да види етикета му.
— Естествена газирана вода. Взех я от хладилния шкаф. Исках да я опитам.
— Защо?
— Просто исках да разбера какво представлява.
— Ще бъде гадна — каза Нейт. — Какво има да се разбира?
— Откъде знаеш?
— О, боже! — Джанел покри лицето си с длан. — Нейт, редно е да харесаш нещо, съвсем сериозно говоря. Не може всичко наоколо да те прави недоволен.
Нейт забеляза, че Стиви се кани да пие, и скръсти ръце. Стиви отпи голяма глътка. Когато стигна до гърлото й, течността защипа небцето й и се надигна към носа, беше като почистващ препарат. Момичето се приведе напред и покри устата си с длан точно навреме, за да не избълва към Нейт фонтан с аромат на кленов сироп, смърч и лимон. Закашля се толкова силно, че хората на съседните маси се заоглеждаха притеснено.
— Да, виждам — подхвърли Нейт.
— Разкажи ми повече за твоята книга. — Стиви бе успяла да възвърне способността си да говори.
Нейт заби поглед в чинията си с месо.
Внезапно Джанел се надигна и размаха ръка.
— Ви! Ела при нас!
Ви носеше тъмни очила, гащеризон с къси крачоли, червен потник и раирани чорапи до коленете. Косата й като че ли бе малко по-щръкнала в сравнение с вчера. Тя се настани до Джанел.
В душата на Стиви отново започна да се надига паника. Ами ако останеше без приятели? Ако Джанел престанеше да общува с нея, а Нейт съвсем замлъкнеше? Беше се отказала от предишния си живот и се бе качила високо в планината, където обаче нямаше да може да се сприятели с никого, и щеше да се прибере вкъщи, претърпяла пълен крах.
В момента говореше тревогата. Джанел я харесваше. Тя просто бе поканила Ви да седне при тях, и то само защото искаше да пофлиртува с нея. А Нейт — той бе твърда величина, само дето бе с по-особен характер.
Нещата се оправиха за момент, после Дейвид изникна от трапезарията. Не се бе преоблякъл, а косата му пак бе разрошена. Чувството, че го познава много добре, се появи отново. Но нямаше начин да са се виждали преди.
— Здравейте! — викна той, докато сядаше. — Приятно ти е да ме наблюдаваш, струва ми се. Не пиеш това, нали?
Той посочи бутилката безалкохолно пред Стиви.
— Взех я за теб. — Тя побутна бутилката към него.
Ели се усмихна и полегна на пейката, босите й крака се озоваха в скута на Дейвид.
— Лоши новини, Хейес — каза той. — Следили са те снощи.
Плъзна телефона си по масата.
— Изглежда, че си имаме личен TMZ[15] — продължи Дейвид. — Някоя си Джърмейн Бат.
В това време Стиви усети как около тях се надига вълна — хората бърбореха, като същевременно ги стрелкаха с любопитни погледи.
— Гаджето ти ще се подразни — отбеляза Дейвид.
Хейес извърна глава към екрана, но като че ли не се притесни от видяното.
— Е, хубаво — каза и върна телефона на Дейвид.
— Така става, когато си известен. Дебнат те навсякъде.
По неразбираема за Стиви причина Ели вдигна стъпалото си към лицето на Дейвид, а той го захапа. Тя изписка и се разсмя. Просто се случи, най-неочаквано — нещо толкова странно, но и познато. Стиви усети как вътрешностите й се стягат в нервен спазъм, във вените й нахлу адреналин.
Ви и Джанел се спогледаха. Нейт упорито отказваше да вдигне глава. Хейес като че ли не се чувстваше част от тази групичка.
Стиви бе сама със себе си, като изключим пчелата, която бе решила да жужи настойчиво до ухото й. Нямаше проблем със самотата като цяло, но сега й се струваше, че е изрязвана парче по парче от групата.
Винаги можеш да се прибереш вкъщи…
Когато се върна в стаята си, Стиви седна на пода и заразглежда таблото.
„Ами ако това място не е по-различно? Ами ако, както казваше Ели, тук сме като изгубени в гората зайчета?“ Бе дошла, защото предполагаше, че ще е по-различно. Какво бе очаквала?
Забарабани с пръсти по пода и се вторачи в лицата на Елингамови. После извади компютъра си от сака. Не биваше да потъва в такъв тип размисли. Може би щеше да е добре да научи повече за съквартирантите си.
Първо, Дейвид. Що за човек бе той? От регистъра бе научила, че фамилията му е Ийстман. Дейвид Ийстман бе сравнително обикновено име, така че търсачката изкара много резултати. Добави Елингам, добави и Калифорния. Разрови се из всички социални медии. Час по-късно задникът й изтръпна заради неудобната поза — лаптопът бе приклещен между гърдите и коленете й. Колкото повече търсеше, толкова по-несъществуващ изглеждаше Дейвид. Никъде никакви профили.
15
Сайт, следящ живота на знаменитостите. — Б. пр.