Енергията на живота
- Автор: Мегре Владимир Николаевич
- Серия: Анастасия #7
- Язык: болгарский
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Енергията на живота». Краткое содержание книги:
Всеки път правителствата от различните страни гневно осъждат терористите. Специалните служби уверяват че е неизбежно наказанието на виновните и предприемат все по-завишени мерки за сигурност.
Вече е създадена международна коалиция за борба с тероризма. Обаче терорът не намалява и днес. Напротив, той става все по-изтънчен и мащабен. Създава се впечатление, че и правителствата и спец службите от много страни, през цялото време са насочвани от някого по лъжлива следа.
Истинския източник и главният организатор на много терористични актове, които се случват в света, беше бегло споменат в Русия съвсем неотдавна.
По време на вземането на заложниците на 23–26 октомври бяха показани много коментари и интервюта по водещите телевизионни канали.
Между другото се предоставяше информация и от името на извънредния щаб. Представяше я заместник-министъра на вътрешните работи на Русия. Сивокос, стегнат човек, той говореше отчетливо, почти по военному. В неговите речи липсваха думи-паразити, думи-звуци от типа на «а-а-а» Фразите му се отличава с осмисленост и чувствителност, а това означаваше, че неговата мисъл работи достатъчно бързо и ясно. Именно той беше един от първите, който каза: «Имаме работа с религиозни фанатици». Мнозина може и да не са обърнали внимание на тази фраза. За малцината разбиращи тя означава «гръм от ясно небе». За пръв път, и то от устата на зам. Министъра на вътрешните работи беше назована със собственото й име една от основите на тероризма. След терористичния акт беше огласена още една мисъл: «Ислямски фундаментализъм». Започнаха да се разнасят гласове за това, че ислямските фундаменталисти са обявили война на християните и юдеите, а по-конкретно на Израел, САЩ и Русия.
Възниква въпроса: как да се борим с религиозния фанатизъм? Аз предлагам да се успокоим и да разгледаме ситуацията по задълбочено. Преди всичко нека се разберем, само на исляма ли е присъщ фанатизма или го има и в другите религии? Разбира се, има го. Да си спомним историята. Да си спомним многобройните кръстоносни походи на християните. Да си спомним картината «Болярката Морозова». Да си спомним многото мъченици готови заради някакви религиозни догми да жертват собствения си живот. След смъртта им те са издигани в ранг на светци.
Съвършено очевиден става факта, че не сама по себе си като цяло, а конкретни догми, внедрени в различните религии, карат хората да пренебрегват собствения си живот. Религиозния фанатик самоубиец е сигурен в обратното, че не пренебрегва живота си, а преминава в истинския живот.
Как става това? Между вярващите, без значение мюсюлмани или християни, винаги може да се отдели една група най-силно привързани към всякакви догми. После с помощта на окултни ритуали да се засили още вярата им, да бъде доведена тя до фанатизъм. По такъв начин може да се получи биоробот, вярващ в това, което не може да види, и не е в състояние да разбере с логика.
По-нататък, онзи, който познава законите на психиката, прекрасно вижда какви копчета може да натисне и ги натиска. Не с пръст разбира се. Той просто назовава обекта, който трябва да се унищожи в името на светлия живот. Биороботите само започват да разработват операцията по унищожаването и я осъществяват. Собствения им земен живот за тях вече няма значение. Те са сигурни в собствения си преход към по-добрия, небесния.
И докато съществува доктрината за благото не на земята, а някъде другаде, никакви спец служби и армия няма да ликвидират терористите-смъртници.
Нека си представи следната ситуация. Спецслужбите на водещите държави са се обединили и със съвместни усилия са унищожили всички терористи до един. Е какво ще промени това? Ще се родят нови. Нали съществува доктрината, която ги произвежда.
Тогава къде е изходът? Разбира се, традиционните мерки за сигурност трябва да се спазват. Но наред с това е необходимо да се разбере пагубността и да се ликвидира доктрината, пораждаща все нови терористи-самоубийци.
Да се разбере! Сега това е най-важното! Иначе борбата с тероризма ще се превърне в анекдотична ситуация.
Представете си такава ситуация. Религиозен фанатик, терорист-самоубиец, завладява самолет и го насочва към някакъв значим обект в населено място. С терориста се водят преговори, съобщава му се, че има готовност да се изпълнят неговите искания. Но преговарящите дори не си представят, че исканията на религиозния фанатик не са негова цел. Неговата цел е да загине и да се пренесе в неземния рай, който той си представя.
Догмата за рая извън земята влияе и върху невярващите хора. Тази догма се проектира от колективната мисъл на хората от различни вероизповедания. Тя оказва пагубно най-пагубно влияние върху цялото човешко съобщество вече не едно хилядолетие.