Лъвът, вещицата и дрешникът

И така, те живяха щастливо, а когато понякога си спомняха за живота в нашия свят, то бе само като спомен за някакъв сън. След време Тумн (който беше вече фавън на средна възраст и бе започнал да пълнее) дойде и им донесе вестта, че Белия елен отново се е появил по неговите места — Белия елен, който изпълнява желанията ти, ако го хванеш. И тогава двамата крале и двете кралици заедно с главните членове на двора яхнаха конете и тръгнаха на лов с ловни рогове и кучета, в западните гори, за да преследват Белия елен. Съвсем скоро след като потеглиха, те го зърнаха. И той ги поведе, понесен устремно, ту по каменисти, ту по равни места, през шубраци и поляни, докато конете на всички придворни се умориха, но четиримата продължиха да го преследват. И видяха как еленът влиза в такъв гъсталак, че конете им не могат да го следват. И каза тогава крал Питър (защото като крале и кралици от толкова време те бяха възприели вече съвсем друг стил на разговор):

— Ваши Височества, нека сега слезем от конете и последваме това животно в гъстака; защото през целия си живот не съм гонил толкова благородна плячка.

— Сър — казаха останалите, — позволете и на нас да направим същото.

Те слязоха от конете, завързаха ги за дърветата и продължиха пеш в гъстата гора. И щом навлязоха в гъсталака, кралица Сузан каза:

— Любезни приятели, та това е чудо, защото ми се струва, че виждам едно желязно дърво.

— Мадам — каза крал Едмънд, — ако го погледнете по-добре, ще видите, че това е железен стълб с фенер на върха.

— Кълна се в гривата на лъва, странно изобретение е — каза крал Питър — да се слага фенер тук, където дърветата го заобикалят толкова нагъсто и така се извисяват, че дори да е запален, не би осветявал пътя.