Аз бях Цицерон
- Автор: Базна Елиаза
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Р. Йосифов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Аз бях Цицерон». Краткое содержание книги:
В тази книга Базна — Цицерон — разказва своите спомени. Пред читателя оживяват събитията от времето на Втората световна война. Под обектива на Базна се редят една след друга секретните телеграми на съюзниците. Със затаен дъх четем как Цицерон се вмъква в спалнята на сър Хю, взема документите от касетката и ги фотографира. Обаче накрая измамникът остава измамен, немците му заплащат с фалшиви лири стерлинги.
— Да.
— И той ви изпраща в София и ви казва: Виж, моля те, дали не можеш да намериш една секретарка. И вие попадате на Корнелия Кап. Тя още в София е работила за американците. Сама е признала това.
— Откъде да знам аз тези неща? Това, което ми казвате, е глупост, безсмислица! Мойзиш не ме е пращал в София, за да му търся секретарка. Всичко беше една случайност!
— Аз не вярвам на случайности!
— Какво вярвате вие и какво не, не ме интересува. Аз бях в София по моя работа.
— Защо?
— За да направя покупки. Материали за копиране, материали за телетайп — неща, които тогава се получаваха много трудно от Берлин и които в София бяха много евтини.
— И Корнелия сама ли ви се представи?
— Аз живеех в хотел „България“. Той беше запазен за германци. Там живееха и членове на посолството. Търговски аташета, офицери с разни мисии.
— И Корнелия Кап?
— Да.
— Също една случайност?
— Тя живееше с родителите си там. Баща й беше генерален консул при немското посолство в София.
— А тя?
— Корнелия беше секретарка в посолството.
— Благодарение на бащата?
— Тя беше добра служителка. Всички потвърждаваха това!
— Елиаза Базна, наречен Цицерон, може да ви каже колко добра служителка е била тя!
— Аз се запознах с нейните родители в салона на хотела. Много приятни и почтени хора. Кап беше дипломат от старата школа. Той бил генерален консул в Бомбай, после в Кливленд…
— Всичко това ми е известно. На колко години е?
— Около петдесет. Човек на дълга. Много добродушен.
— Преди всичко към дъщеря си.
— Това е така. Имах чувството, че той чете всяко желание в очите й.
— Също и желанието й да стане предателка в Анкара?
— Какво е виновен бащата за това? Знаем ли причините, поради които момичето е тръгнало по този път? Аз не мога да произнасям присъда над нея.
— Тя беше хубава, нали?
— Много привлекателна, току-що навършила двадесет, мисля.
— Тогава е трудно да се прави отрицателна оценка.
Лентата се въртеше и въртеше, а аз слушах в Истанбул какво си спомняше днешният птице-фермер Зайлер. Аз си представях много добре как бащата Кап, добрият човек на дълга, обожава своята дъщеря, нежната блондинка, която се готвеше да ме унищожи!
— Когато говорехте с Кап, Корнелия винаги ли присъствуваше?
— Да, така се случваше.
— Тя е организирала всичко така.
— Това не се забелязваше. Кап ме запита дали неговата дъщеря не би могла да получи работа в Анкара. Турция беше все пак неутрална страна, докато в София атмосферата беше нагорещена.
— И вие веднага казахте, ето моят приятел Мойзиш, агент на службата за безопасност на райха, зает с прочутата операция „Цицерон“, има толкова много работа, че Корнелия ще може добре да му помага.
— Не беше чак така! — Как се разви всичко?
— Аз казах, че за неговата дъщеря може да се намери някаква работа в Анкара и че с удоволствие си предлагам услугите. Аз знаех колко спешно Мойзиш търсеше още една помощничка.
— Вие се хванахте на въдицата й!
— Вие си позволявате да смятате, че генералният консул Кап е бил в течение на работите на Корнелия?
— Защо не?
— Той беше един честен човек! Той беше нещастен до смърт, и когато узна всичко, умря от мъка!
— Тогава тя е подвела, първо, баща си и той, от своя страна, без да знае, вас!
— Аз само се постарах да се отнеса добре към един по-възрастен колега, на когото трябваше да имам доверие. Аз казах, че в момента имам пред вид едно място, което изисква абсолютна дискретност и доверие.
— И Корнелия извика веднага: „Аз съм най-подходящата за това!“
— Не. Корнелия не каза нищо. Тя седеше съвсем тихо при нас. Отговори г-н Кап. Той беше на мнение, че дъщерята на един стар чиновник на външното министерство на райха стои вън от всякакво съмнение.
— И тогава вие казахте, че се касае за работа в операция „Цицерон“!
— Такова нещо не съм казвал!
— Вие никога ли не сте говорили за аферата „Цицерон“, за която се говореше във всички немски дипломатически кръгове, както за някакво любовно приключение на Гьобелс?
— Никога не съм споменавал псевдонима. Никога не съм говорил за Цицерон. Само…
— Какво само?
— Между другото съм изпускал, че знаем доста подробности. Но не пред Кап! А пред други в София.
— Естествено, на други, само не на Кап. Излизали ли сте с Корнелия?
— Боже мой, не правете от това приключен-ски роман! Аз отпътувах обратно в Анкара и казах на Мойзиш, че имам нещо за него. Дъщерята на генералния консул, отраснала в Америка, говори английски език като роден. Мойзиш каза веднага: „Тя трябва да дойде тук. Точно такава ми е необходима!“