Еретиците на Дюна [Heretics of Dune - bg]

Уаф някак си се натъжи, когато все пак си даде сметка, че нейната позиция не е на Зенсуни. Почитаемата мама жонглираше с думите в окрайнините на алогичното, обикаляйки в кръг около самото него, но инструментариумът ѝ си оставаше разсъдъчен.

— Загнилата сърцевина нараства навън — промърмори той.

Жената все едно не чу последната му реплика, пусната за опипване на почвата.

— В дълбините на всяко човешко същество се намира свободна енергия, до която едва се докосваме — каза тя, при което спря пръста си, сякаш взет на заем от някой скелет, на няколко милиметра от носа му.

Уаф се дръпна назад в стола си и я почака да махне ръка. После запита:

— Не твърдяха ли същото и в Бене Гесерит, преди да създадат своя квизац хадерах?

— Те не можеха да контролират нито себе си, нито него — отвърна събеседничката му с неприятна усмивка.

Уаф отново отбеляза наум, че си служи с логика, докато мисли за алогичното. Колко много му бе казала с може би неволните си дребни грешки! Вече можеше да си представи предполагаемата история на почитаемите мами. Една от истинските свети майки от свободните на Ракис бе поела с Разпръскването. Различни хора бяха напуснали планетата с не-кораби през Времената на глада и непосредствено след тях. Един не-кораб бе хвърлил някъде семената на неистовата вещица и на нейните идеи. Сега тези семена се завръщаха под формата на оранжевоока, ловуваща самка.

Тя отново си послужи с Гласа, когато попита:

— Какво постигнахте с новия гола̀?

Но Уаф беше подготвен и отмина въпроса със свиване на рамене. Е, ще трябва да бъде отклонена с измама или пък убита, ако е възможно. Бе научил много от нея, но нямаше как да разбере какво беше успяла да измъкне тя с неизвестните си способности…

„Сексуални чудовища — предупреждаваха го неговите информатори. — Заробват мъжете със силата на пола си.“

— Твърде малко знаеш за радостите, които бих могла да ти доставя — обади се тя.

Плътният ѝ глас се уви като камшик около него. Колко увличащо! И колко съблазнително!

Заговори, сякаш бе преминал в сляпа отбрана:

— Кажи ми, защо вие…

— Нямам какво повече да ти казвам!

— Тогава не си дошла да се договорим — с болка констатира той. Не-корабите наистина бяха засели семена на гнилак из другите светове. Чувстваше върху раменете си сякаш физическата тежест на онова, което трябваше да стори. Ами ако не успее да я убие?

— Как си позволяваш да предлагаш споразумение на почитаема мама? — строго попита тя. — Нима не знаеш, че ние определяме цената!

— Наистина не познавам вашите начини, почитаема мамо — смирено рече Уаф. — Но думите ти ми показват, че съм сбъркал.

— Извинението е прието.

Няма предвидено извинение! — погледна я той невъзмутимо. От реакцията ѝ отново можеше да съди за много неща. Огледа наученото току-що през призмата на своя хилядолетен опит. Самката от Разпръскването бе дошла при него за важна информация. Следователно не разполагаше с друг източник. Почти бе доловил нейното отчаяние. Добре прикрито, но със сигурност съществуващо. Търсеше потвърждение или опровержение на нещо, от което се боеше.