Афганецът
- Автор: Форсайт Фредерик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Александър Жеков
- Жанр: Политические детективы
Электронная книга - «Афганецът». Краткое содержание книги:
Когато до британското и американско разузнаване достига слухът, че Ал Кайда е задействала мащабна терористична операция, те мигновено са готови да предприемат действия — но какви? Нищо друго не им е известно — какво, къде или кога. Нямат източници в Ал Кайда, невъзможно е да внедрят някого. Невъзможно, освен ако…
Афганеца е Измат Хан, затворен от пет години в Гуантанамо бей, бивш талибански командир. Афганеца също е полковник Майк Мартин, двайсет и пет годишен ветеран от военните зони по света — тъмен, жилест мъж, роден и израсъл в Ирак. В опит да предотвратят катастрофата разузнаванията ще се опитат да извършат немислимото — да представят Мартин за доверения Хан.
Необходима е изключителна подготовка, а след това изключителен късмет, тъй като нищо не може да подготви истински Мартин за мрачния и измамен свят, в който е на път да се потопи. Или за ужасните неща, кито ще открие там.
Съчетавайки старателно проучване на фактите с отривисто повествование и сюжети, извадени сякаш от водещите заглавия по новините, Форсайт ни показва света по начин, достижим за малцина.
Към този момент операцията бе преминала под контрола на ООН. Оцелелите бунтовници чуха мегафона, който ги призова да излязат невъоръжени и с вдигнати ръце и да се предадат. След два часа първите започнаха да се изкачват по стълбите. Последваха ги и други. Измат Хан разбра, че е загубил битката, и пое след тях.
Стотици насочени дула посрещнаха осемдесет и шестимата затворници сред развалините, в които бе превърната южната стена. Парцаливи, мръсни, с почернели от дима лица, разкъсани дрехи и напълно изтощени, мъжете се клатушкаха като зомбита от филм на ужасите, краката на някои не издържаха и те се строполяваха на земята.
Докато прекрачваше отломките, Измат Хан залитна, посегна да се хване за зида и едно парче се отчупи в ръката му. Един от изнервените узбекски войници реши, че го нападат, и натисна спусъка на гранатомета си. Гранатата профуча покрай ухото на Измат, удари се в каменната грамада зад гърба му и отчупи оттам парче с големината на топка за тенис, която рикошира в тила му със страхотна сила.
Измат не носеше тюрбан. Преди шест дни му бяха вързали ръцете с тюрбана му. Камъкът вероятно щеше да му разцепи черепа, ако го бе ударил под ъгъл от деветдесет градуса, но не го удари така и само разпра кожата на главата му и го повали в безсъзнание. Войниците изтикаха останалите бунтовници към камионите. След час седмината британци започнаха обиколка на крепостта, като си водеха бележки. Докладът на Майк Мартин щеше да е най-дълъг, защото той все пак беше старшият офицер, въпреки че официално присъстваше в ролята на преводач. Записваше в бележника си броя на труповете, макар да знаеше, че в подземията са погребани още стотици.
Едно от телата го заинтригува.
Кървеше.
А труповете не кървят.
Обърна го по гръб. Нещо с облеклото не беше наред. Дрехите бяха пущунски. В крепостта не трябваше да има пущуни. Мартин разви шебага си и изтри мърлявото лице с него. Чертите му се сториха познати.
Мартин измъкна войнишкия си нож и един от узбеките наблизо се ухили: щом чужденецът иска да се позабавлява, Негова воля.
Мартин сряза крачола на десния крак.
Белегът още се виждаше — шестте шева, затворили преди тринайсет години раната от съветски куршум. За втори път в живота си той метна Измат Хан на рамо и го понесе навън. Край портала забеляза бял „Ландроувър“ с емблемата на ООН и внимателно остави тялото до него.
— Този човек е жив, но тежко ранен. Има рана на тила — обясни Мартин.
После, приключил със задълженията си, се качи на джипа на морските пехотинци и поеха към Баграм.
След три дни американците откриха афганеца в болницата в Мазар и го отведоха за разпит. Закараха го в своите хангари в Баграм и го заключиха в една от построените там килии. Изнемощял и зъзнещ от студ, но все още жив, той просто се отпусна на пода.
Първата група затворници от Кандахар пристигна в Гуантанамо на 14-и януари 2003-та. Бяха с вързани очи, изтощени, гладни, жадни и мръсни. Сред тях бе и Измат Хан.
Полковник Майк Мартин се върна в Лондон през пролетта на 2002-ра и прекара следващите три години в Челси като заместник-началник щаб на специалните части. Пенсионира се през декември 2005-а и на прощалния купон неколцина негови приятели, сред които Джонатан Шоу, Марк Карлтън-Смит, Джим Дейвидсън и Майк Джаксън, безуспешно пробваха да го напият. През януари 2006-а намери по обява една полуразрушена ферма в долината Миън, Хампшир, и в края на лятото се зае да я оправи, за да я превърне в място за живеене.
Докладите на ООН изясниха, че в Кала и Джанги са „намерили смъртта си“ петстотин и четиринадесет фанатици от Ал Кайда. Оцелелите бяха осемдесет и шест и до един бяха изпратени в Гуантанамо. Сред загиналите имаше и шейсет узбекски пазачи.
Генерал Рашид Достум бе назначен за министър на отбраната в новото афганистанско правителство.
Трета част
„КЛИН“
8.
Първата задача на операция „Клин“ бе да се изгради легенда. Една правдоподобна история би държала любопитните погледи далеч от Майк Мартин и плана за инфилтрирането му в Ал Кайда.
Затова съвместната англо-американска операция привидно имаше за цел да пресече пътя на афганистанския опиум до нарколабораториите в Близкия изток, където го превръщаха в хероин и го препращаха на запад.
Сценаристите на официалната версия натъртваха, че запорът върху банковите сметки кара терористите да разчитат на получаваните от дрогата пари в брой.
И макар американската Агенция за борба с наркотиците и британските митници така или иначе да се занимаваха с тези въпроси, двете правителства взеха решение „Клин“ да удари с всички необходими средства която и да е лаборатория в която и да е държава, в случай че дипломатическите средства се окажат безуспешни.