Пламъкът и цветето
- Автор: Удиуиз Катлийн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Андреа Михайлова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пламъкът и цветето». Краткое содержание книги:
Изумително красивата и темпераментна Хедър Саимънс живее след смъртта на баща си в унизителна бедност. Не е чудно, че търси каквато и да е възможност да отиде в Лондон, където смята че ще намери по-добър живот. Един далечен роднина на леля и я подмамва с обещанието да я настани като възпитателна в девически пансион. Но още първата вечер Хедър разбира каква е мръсната игра на „благодетеля“.
Подгонена от панически страх, Хедър е принудена да бяга и да води полудиво съществуване. Щастието й се усмихва едва когато среща Брандон Бърмингам капитан на голям кораб и богат плантатор от дълбокия юг на Америка. Между нея и този забележителен мъж, съчетаващ сила и нежност, се поражда любов, която устоява на всички превратности на съдбата.
Хедър трепна уплашено, когато усети внезапно на гърба си ръката на своя съпруг. Беше се приближил нечуто към нея. Той усети как трепери тесният й гръб и сложи наметката на раменете й.
— Трябва да се качим на кораба — каза той тихо.
Подаде й ръка и я заведе в края на вълнолома, където малката лодка на „Бързоходен“ вече се полюшкваше върху вълните. Мъжът, който им протягаше ръце, за да им помогне да се качат, свали фуражката от главата и Хедър позна, смутена, Джордж, личния слуга на Брандон Бърмингам. Мъжът й се поклони дълбоко, а после се обърна към господаря си:
— Надявахме се да се върнете още вчера, капитане, за малко да дадем обява за издирване. Честна дума, вече бях готов да тичам из целия град и да викам високо името ви, защото се опасявах да не сте попаднали в ръцете на бандити. Големи грижи ни създадохте, капитане. — Той направи малка пауза и се обърна учтиво към Хедър: — Добър ден, госпожо. Бъдете добре дошла!
После нахлупи фуражката върху плешивата си глава и се залови да помага на капитана да сваля в лодката пакети и вързопи. Брандон скочи пръв в лодката, а после пренесе на ръце младата си жена. Настаниха я на защитено от вятъра място. Джордж пое кормилото и почна да дава на висок глас команди на моряците:
— Ейрук! — извика той — Хайде, момчета, налегни греблата. Греби, греби, давай, давай и дръж посоката! Доста е ветровито за госпожата, та ще побързаме. Ейрук, момчета, по-бързо, по-бързо!
Лодката се плъзна покрай щевена на огромен търговски кораб към пристанището и все по навътре, към „Бързоходен“. Подухваше лек бриз. По вълничките затанцуваха бели корони от пяна, а от студените пръски Хедър премръзна до мозъка на костите. Тя се загърна по-плътно с наметалото на Брандон, но това не помогна кой знае колко. Стихията правеше всичко възможно, за да й създава неприятности. Лодката ту се издигаше върху гребените на вълните, ту потъваше. От необичайното движение нагоре и надолу на Хедър й прилоша. Погледна плахо към съпруга си, който седеше с лице към вятъра и с явно удоволствие се излагаше на пръските, заливащи носа. Хвана се инстинктивно за шията.
Ако се оставя сега да ми прилошее, ако позволя да разберат колко ми е зле, ще се презирам до края на живота си разсъждаваше тя, твърдо решена да не се поддава на засилващото се желание да повърне.
Стисна длани, докато нежните кокалчета не побеляха, но лицето й придобиваше постепенно зеленикав цвят. Вече почти беше спечелила битката, но когато допусна грешка и малко преди да стигнат „Бързоходен“ погледна към върха на мачтата, която се олюляваше сякаш безсмислено напред-назад, не можа да сподави тих стон. Брандон я погледна, уплашен. Веднага разбра какво става, прегърна я и й държа главата, докато тя повръщаше.
Срамът й беше неописуем. Не смееше да вдигне очи. Брандон намокри голяма носна кърпа, изви я и я сложи начелото й.
— По-добре ли си? — попита загрижено.
Хедър кимна безсилно. Лодката вече почти не се люлееше, защото вече бяха откъм подветрената страна на „Бързоходен“.
Хвърлиха нагоре въже и въжена стълба, на кораба ги хванаха и закрепиха. Брандон стъпи на стълбата и се усмихна на Хедър.
— Хайде, ma petite, ще ти помогна да се качиш.
Той обгърна кръста й с ръка и изнесе лекото й тяло на палубата. Там я сложи внимателно на крака, а после насочи вниманието си към екипажа. Това позволи на Хедър да се поогледа. Стоеше посред навити или опнати въжета и какъв ли не още такелаж. Над всичко това в тъмното небе се извисяваше гигантската мачта. От вътрешността на кораба долитаха многогласен смях, викове и песни. От шумовете и движението корабът беше заприличал на живо същество.
— Трябва да сложиш друга дреха, Хедър. Бях ти купил някои неща, преди да установя, че си избягала. Те са долу в кабината ми. Надявам се, знаеш пътя — добави иронично той с леко вдигнати вежди.
Тя се изчерви силно и погледна колебливо към стълбата, която водеше в трюма.
— Чудесно — засмя се той — ориентираш се, както виждам. Ще намериш роклите в моя сандък. Хайде върви, идвам след малко.
Тя тръгна покорно към вратата. Преди да я отвори, хвърли още един поглед назад и видя мъжа си вече в задълбочен разговор с Джордж. Сякаш изобщо забравил за присъствието й.
Кабината си беше такава, каквато се бе запазила в спомена й, странно подредена и някак уютна, макар и съвсем малка, за да не отнема от скъпоценното място за товарите. Вътре цареше полумрак и само през предния илюминатор проникваше малко светлина. Преди да се приближи към големия сандък, тя запали една от свещите на масата и окачи наметалото на мъжа си на една кука на вратата. После коленичи на килима пред сандъка и вдигна капака.