Пламъкът и цветето
- Автор: Удиуиз Катлийн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Андреа Михайлова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пламъкът и цветето». Краткое содержание книги:
Изумително красивата и темпераментна Хедър Саимънс живее след смъртта на баща си в унизителна бедност. Не е чудно, че търси каквато и да е възможност да отиде в Лондон, където смята че ще намери по-добър живот. Един далечен роднина на леля и я подмамва с обещанието да я настани като възпитателна в девически пансион. Но още първата вечер Хедър разбира каква е мръсната игра на „благодетеля“.
Подгонена от панически страх, Хедър е принудена да бяга и да води полудиво съществуване. Щастието й се усмихва едва когато среща Брандон Бърмингам капитан на голям кораб и богат плантатор от дълбокия юг на Америка. Между нея и този забележителен мъж, съчетаващ сила и нежност, се поражда любов, която устоява на всички превратности на съдбата.
Тя стана от ваната и позволи, макар и неохотно, на момичетата да й помогнат да се облече. Брандон следеше внимателно усърдното им суетене. Хедър усети, че отново силно се изчервява. Изпита облекчение, когато й сложиха ризата, въпреки че прозрачната нежна тъкан и дълбокото, украсено с дантели деколте почти не прикриваха тялото й. Сега едно от момичетата разресваше косата й, а Хедър тайничко се упрекваше, че не успява да овладее притеснението, което я обзема под внимателния поглед на Брандон. Той седеше, нехайно облегнат на копринените възглавници и я наблюдаваше нагло, а слугините сякаш никога нямаше да си свършат работата. Но смущението й достигна върха си, когато Брандон измъкна от леглото дългите си крака, обви с бързо и ловко движение чаршафа около кръста си и се приближи към нея. Без да обръща внимание на присъствието на двете момичета, целуна нежното начало на гърдите й, които се подаваха от украсената с дантели риза и измърмори:
— Това е нещо ново за мен, миличка. Трябва да си призная, че досега не ми е бивала отреждана честта да присъствам при тоалета на една дама.
Погледите им се срещнаха в огледалото. Неговият беше топъл и възхитен, нейният нервен и несигурен. Но нескритото му възхищение я накара отново да се изчерви. Тя сведе очи. Продължаваше да усеща върху гърдите си топлината на целувката му и потрепери от непознатата странна възбуда, която тази целувка бе пробудила. Той я наблюдаваше и тихо се смееше. Хедър се извърна, смутена.
— Свършихте добра работа — обърна се той доброжелателно към слугините — съпругата ми изглежда великолепно.
Сега дойде ред двете ухилени момичета да се смутят. Навярно никога досега толкова хубав мъж не им беше правил подобен комплимент. Затова се заловиха с удвоено усърдие да приготвят и неговата баня. После напуснаха засмени стаята.
Брандон пусна чаршафа.
— Ще имаш, надявам се, добрината да ми помогнеш да се изкъпя, мила — каза той сякаш мимоходом — много ми е трудно да си изтъркам сам гърба.
С какво удоволствие би дала воля на гнева си! Мразеше го за хладната невъзмутимост, с която стоеше тук, съвсем гол, опрял леко ръце на хълбоците и надменен както винаги.
Мълчаливо и със стиснати зъби се наведе да вземе сапуна и гъбата и зачака ваната да се напълни. Когато чу смеха му зад гърба си, заби по-силно зъби в устните си, но й струваше усилия да продължи да мълчи. Бавно и с огромно удоволствие, той се потопи пред очите й в горещата вода. Тя се поколеба за миг, преди да се реши да изпълни каквото й беше наредено. Само силата, с която го търкаше, издаваше гнева й. Когато се изправи с облекчение, решила, че е свършила каквото трябва, той се ухили широко и взискателно:
— Още не си си свършила работата, котенце, бих желал да ме измиеш целия.
— Цялото тяло ли? — попита тя със слаб глас, сякаш не вярваше на ушите си.
— Ами разбира се — цялото. Толкова хубаво съм се отпуснал, пък съм и прекалено мързелив да го направя сам.
Изруга го на ум. Беше й ясно, че подчертаната му леност е само потвърждение на онова, с което я бе заплашил снощи: в неговия дом и в негово присъствие тя трябваше да се чувствува като слугиня.
Нямаше накъде да отстъпва. Тя се наведе над него, овладя нежеланието си и се залови да търка широките му рамене, а той се облегна удобно и се отдаде с удоволствие на нежните й ръце. Нескрито я наблюдаваше. Възхитеният му поглед се плъзна по тъничките й ръце и закръглените гърди, които се откриваха пред очите му при всяко нейно навеждане.
— В селото, в което живееше с роднините си, имаше ли момък, който да ти е харесвал? — попита той внезапно.
— Не — отвърна тя категорично и в същия миг съжали, че е отговорила толкова лаконично.
Той прокара замислено пръст по закръглената й гърда.
— Но не се съмнявам, че мнозина с удоволствие биха ти засвидетелствали симпатиите си.
Тя придърпа ядосано деколтето колкото можеше по-високо, но когато пак се наведе, за да продължи работата си то отново откри белите закръглености и розовите пъпки.
— Да, имаше неколцина — съгласи се тя, — но можеш да си спокоен, не приличаха ни най-малко на теб, защото бяха джентълмени.
— Изобщо не съм разтревожен, котенце — отвърна той снизходително — ти си била денонощно добре пазена.
— За съжаление не от човек като теб.
— Напълно вярно, миличка и за огромно мое удоволствие.
Тя не можеше повече да се владее.
— Допускам, че мъжкото ти самолюбие е особено поласкано от факта, че докато си си правил удоволствието, си успял и да ме оплодиш — изсъска тя. — Сигурно ужасно се гордееш със себе си!