Великият дух и бегълците

— В нещичко сте прав — призна младежът, настигна Павлиш и продължи по водата, едва докосвайки я. — Във всяка работа стават грешки.

— Ако решите да избирате нов вожд, имайте пред вид, че Жило е склонен към самохвалство.

— Мислил съм за това. Сбогом — каза младежът. — По-добре да не бяхте идвали тук.

— Сбогом — отвърна Павлиш. — Не съжалявам, че дойдох. Най-малкото вече няма да можете да затворите отново долината. Хората ще имат месо и кръгозорът им ще се разшири.

— Да, ще се наложи да прекратим експеримента. Но ще продължим наблюденията.

— Разбира се, наблюдавайте — съгласи се Павлиш. Водата вече стигаше до кръста му, дърпаше го към дълбокото и пристъпващият по нея момък говореше отгоре, почти от небето.

Павлиш направи още една крачка и потъна до гърди. После целият.

Когато се измъкна на другия бряг, младежа вече го нямаше.