Преобразяване
- Автор: Буджолд Лоис Макмастер
- Серия: Споделящият нож #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Преобразяване». Краткое содержание книги:
— Ама аз… — Уит замълча и огледа объркано останалите. — То…
Бери прехапа устни. Бо седеше с безизразно лице, но вдигна чашата си към Даг и кимна дружелюбно.
След като сравни с поглед високия Даг и дължината на койките, Бери предложи на младоженците да си постелят в предната част, където бе струпан товарът. Беше влажно и миришеше на кожите, до които проснаха одеялата си. Бери извади отнякъде някакъв груб плат и двете с Фаун го закачиха за гредите на тавана, за да отделят съпрузите от останалите. Даг реши, че по този начин Бери разкрива неизказаното си съгласие с брака на новата си приятелка. После, макар и умислена, тя пожела на двойката лека нощ.
Очевидно Фаун напразно се бе притеснявала, че няма да може да се люби с Даг по време на пътуването. Купчината кожи не издаваше никакъв шум, когато телата им се движеха. Даг трябваше единствено за заглуши кикота й с целувки, много приятно задължение, докато двамата се откриваха един друг в тъмнината. Тя си припомни, че усетът му за същност действа с еднаква сила както през деня, така и през нощта. Липсваше й, че не може да го вижда, но ако запалеха свещ, рискуваха да подпалят нещо.
След това се отпусна на ръката му в любимата си поза, притиснала ухо към сърцето му, и прошепна:
— Разказът за летящия кон истина ли беше?
— Аха. — И след малко добави: — Следващия път ще променя някои неща. Май наистина трябва да вмъкна езерото, в което пада. — В гърдите му заклокочи смях.
— Всичко зависи от публиката. Ако повечето са момчета, ще предпочетат да чуят как се е стоварил на земята.
— Най-вероятно е станало точно така — отвърна той, без да крие съжалението си.
— Хоторн ми допада — заяви Фаун. — Малко е кротък за момче. Но нито се притеснява, нито се срамува от това. — Това говореше добре за Бери, тъй като тя го бе отгледала. — Винаги се разбира как са се отнасяли към децата и животните. Помисли за горкия Ход.
— Предпочитам да не мисля за него — въздъхна Даг.
Сгушиха се един до друг. Неритмичното похъркване, което долиташе от койките, не им попречи да заспят.
Даг се събуди в много по-добро настроение. Сутринта се остави в ръцете на Хоторн и заедно с Дейзи и Копърхед отидоха на една тучна ливада над Посъм Рън, където лодкарите водеха животните си. Бяха почти съвсем сами и Даг прекара два спокойни часа, изтегнат под едно дърво, докато Копърхед пасеше. Така успя да избегне Уит и плановете му да прекара стоката си сандък по сандък от склада на „Завръщане“. След като не успя да хване Даг, Уит се опита да убеди Фаун, но тя се измъкна: каза, че трябвало да купи някои продукти, тъй като била свикнала да готви по-различно от капитан Бери.
След като обядваха и за пореден път се убедиха в готварските способности на Фаун, Даг се премести на задната палуба. Настани се на една щайга и се облегна на стената, така че от съседните лодки да не го виждат. Докато се качваше и слизаше, забеляза, че го наблюдават с огромно любопитство, но поне бе спокоен, че капитанът на „Завръщане“ го приема, макар с известно недоверие. Очевидно останалите лодкари уважаваха Бери. Огледа въдиците, които бе подредила, и се запита дали да не пробва да хване някоя и друга риба по своите изпитани начини, така че да има за всички за вечеря и да докаже ползата от бивш патрулен на борда. За да се почисти рибата бяха необходими две ръце, така че с това щеше да се заеме Уит. Даг се ухили.
Де да можеше ясният есенен ден да се заоблачи и най-сетне да завали.
Откъм кърмата долетяха гласове, което означаваше, че Уит е дошъл с взетата назаем количка и още стока. Бързите му енергични стъпки проехтяха в каютата, той надникна отвътре и заговори с неудобство:
— Даг, ела.
„Сега пък какво?“ Даг се надигна с нежелание.
— Къде? Защо?
— Ела отпред. Малко ми е… не мога да ти обясня.
И отново се шмугна вътре. Даг се протегна, мина по покрива, за да не се налага да се навежда и да се пази от ниските греди по тавана. На ръба на покрива се бе настанила капитан Бери, краката й висяха и тя наблюдаваше любопитно сцената, която се разиграваше долу.
Стиснал патерицата на Даг, Ход се бе настанил върху една бъчва до кошарата на козата, дългото му лице бе уплашено и пребледняло. Фаун се суетеше около него. Уит се показа от предния люк и обясни:
— Заварих го в склада. Каза, че търсел теб.
Даг погледна изумено Ход и слезе от покрива. Не му бе никак приятно, че се е насъбрала публика. Двама лодкари на съседното корабче ги зяпаха с неприкрит интерес.
— Езерняко! — провикна се Ход и му отправи несигурна усмивка.
— Здравей, Ход — отвърна Даг. — Какво те води насам? — Танър и Мейп вероятно бяха решили да тръгнат към Гласфордж на зазоряване. — Случило ли се е нещо?