Заговор в смъртта
- Автор: Робертс Нора
- Серия: „В смъртта“ #9
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Прошкова
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Заговор в смъртта». Краткое содержание книги:
Откритието на Френд позволяваше болното сърце да бъде отстранено и веднага да бъде заместено с „орган на дълголетието“, както го наричаше докторът, който щеше да функционира повече от сто и двайсет години — средната продължителност на живота на повечето хора.
Най-любопитното беше, че тези органи можеха да бъдат рециклирани и присадени на друг пациент след смъртта на първоначалния им притежател.
Авторът завършваше статията с думите, че и двете болнични заведения са прекратили изследванията, свързани с възстановяването на органи, но продължават да работят за създаването на изкуствени сърца, бъбреци, бели дробове.
„Проектите за възстановяване на човешки органи бяха замразени преди двайсет години — досети се Ив. — А може би някой беше решил да поднови изследванията?“ Най-важното в случая беше, че имаше някаква връзка между клиниката „Нордик“ в Чикаго и центъра „Дрейк“ в Ню Йорк.
— Компютър, искам информация за доктор Уестли Френд от клиниката „Нордик“ в Чикаго.
РАБОТЯ… ДОКТОР УЕСТЛИ ФРЕНД, ЛИЧНА КАРТА №987–002–34 РФ, РОДЕН В ЧИКАГО, ИЛИНОЙС, НА 15 ДЕКЕМВРИ 1992. ПОЧИНАЛ НА 12 СЕПТЕМВРИ 2058…
— Починал ли е? Как е умрял?
ЗАКЛЮЧЕНИЕТО Е, ЧЕ ДОКТОР ФРЕНД СЕ Е САМОУБИЛ. ИНЖЕКТИРАН СИ Е СМЪРТОНОСНА ДОЗА ПРИСПИВАТЕЛНО. СЪПРУГАТА МУ СЕ НАРИЧА ЕЛЪН, СИНЪТ МУ — УЕСТЛИ МЛАДШИ, А ИМЕТО НА ДЪЩЕРЯ МУ Е КЛЕЪР. ВНУЦИТЕ…
— Стой — нареди Ив. В момента не я интересуваха биографичните данни. — Интересуват ме всички сведения, свързани със самоубийството.
РАБОТЯ… ОТКАЗАН МИ Е ДОСТЪП. ИНФОРМАЦИЯТА Е СЕКРЕТНА.
„Голяма работа!“ — каза си Ив. Утре сутринта щеше да се справи с този проблем. Стана, закрачи напред-назад и се замисли. Искаше да научи абсолютно всичко за доктор Уестли Френд, за изследванията му и за колегите му. Потръпна при мисълта, че може би ще й се наложи да пътува до Чикаго. Побърза да си напомни, че и преди беше посещавала този град и това изобщо не я беше притеснявало.
Но преди не я беше връхлитал кошмарният спомен.
Опита се да прогони лошите си предчувствия и реши да си налее още една чаша кафе. Все пак имаше известен напредък — беше установила общото между две болници в два различни града. Дали щеше да открие подобна клиника в Париж, а може би и в други градове?
Всъщност беше съвсем логично, нали? Престъпникът набелязваше опитното си зайче, сетне започваше опитите си. Работеше в прекрасно оборудвани лаборатории, където беше добре известен и никому не хрумваше да го попита с какво се занимава.
Невъзможно бе да експериментира или да се занимава с изследователска работа в прочуто здравно заведение. Та нали не е сам в лабораторията, нали трябва да представя отчети за дейността си, да спазва правилника на клиниката и да отговаря на въпросите на любопитните?
И все пак той крадеше човешки органи, като очевидно преследваше някаква цел.
Ив потърка уморените си очи и се отпусна в специалния стол за спане. Каза си, че ще си отдъхне само пет минути, междувременно ще обмисли новополучената информация. Затвори очи и моментално заспа. И засънува случилото се в Чикаго.
По време на обратния полет към Ню Йорк Рурк приключи всичките си служебни дела. Когато пристигна вкъщи, дори се чувстваше отпочинал. Предполагаше, че ще намери Ив в кабинета й — съпругата му избягваше да спи в огромното легло, когато той не беше до нея.
Потръпваше, като си представеше кошмарите, които я измъчваха по време на отсъствията му. През последните месеци се беше постарал така да уреди служебните си ангажименти, че да пътува колкото е възможно по-малко. Докато събличаше палтото си, си помисли, че го правеше, не само заради Ив, а и заради себе си.
За пръв път в дома му го чакаше любима жена. Откакто тя се беше появила в живота му, вече не беше самотен. Беше щастлив, съсредоточаваше се повече върху работата си и беше доволен от дейността на многобройните си предприятия.
Жените, които беше имал преди Ив, го забавляваха, но никога не бяха успели да завладеят чувствата му.
„Любовта променя човека — реши той и се приближи до домашния скенер. — Когато човек е влюбен, всичко останало е второстепенно.“
— Къде е Ив? — попита.
ЛЕЙТЕНАНТ ДАЛАС Е В КАБИНЕТА СИ.
— Така си и мислех — промълви Рурк и тръгна нагоре по стълбата. Любимата му съпруга продължаваше да работи… освен ако в пристъп на изтощение не беше решила да подремне на специалния стол. Знаеше, че всяко разследване завладяваше съзнанието й и тя не знаеше покой, докато не го приключеше.