Лекарки
- Автор: Шелдон Сидни
- Язык: болгарский
- Переводчик: Лидия Шведова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Лекарки». Краткое содержание книги:
— Сериозен проблем — съгласи се Кет. — Той е приятен човек и добър лекар. Ако го наклепаш, е свършен, но ако пък не кажеш, все ще трепериш заради белите, които може да направи. Какво мислиш, че ще стане, ако поговориш с него?
— Сигурно ще отрече, Кет. Това е обичайната реакция.
— Да, трудничко е.
На другия ден Пейдж имаше по график операция с д-р Кембъл. „Дано да не съм права — молеше се тя. — Дано да дойде навреме и да си свърши работата докрай.“
Кембъл закъсня с петнадесет минути и насред операцията каза:
— Продължи ти, ако обичаш, Пейдж. Ще се върна след малко.
„Трябва да поговоря с него — реши Пейдж. — Не мога да му съсипя кариерата.“
На следващата сутрин, когато Пейдж и Хъни пристигнаха на лекарския паркинг, Хари Бауман спря до тях с червеното ферари.
— Каква красива кола — каза Хъни. — Скъпа ли е? Бауман се разсмя.
— Ако говорим честно, не можеш да си я позволиш.
Пейдж обаче не ги слушаше. Тя гледаше колата и си мислеше за мансардното жилище, щедрите празненства и моторницата. „Бил съм достатъчно хитър да се сдобия с умен баща. Остави ми всичките си пари.“ А в същото време Бауман работеше в окръжна болница. Защо?
След десет минути Пейдж беше в отдел „Кадри“ и разговаряше с Карен — секретарката, която се занимаваше с досиетата.
— Карен, ще ми направиш ли една услуга? Да си остане между нас, но Хари Бауман ме покани да излезем, а пък аз имам чувството, че е женен. Ще ми разрешиш ли да погледна досието му?
— Разбира се. Тези ебливи копелета. Все не им стига, брей! — Тя отиде до една кантонерка и намери онова, което търсеше. Подаде на Пейдж някакви документи.
Пейдж бързо ги прегледа. В молбата на д-р Бауман пишеше, че идва от малък университет в Средния запад и че докато следвал, работил, за да се издържа. Беше анестезиолог.
Баща му беше бръснар.
Хъни Тафт бе загадка за повечето лекари в окръжна болница „Ембаркадеро“. Сутрин на визитация изглеждаше несигурна в себе си. След обяд обаче като че ли ставаше друг човек. Знаеше изненадващо много за всеки пациент и поставяше стегнати и точни диагнози.
Един от старшите стажант-лекари я обсъждаше със свой колега.
— Проклет да съм, ако разбирам нещо — рече той. — Сутрин срещу доктор Тафт се трупат оплаквания едно подир друго. Непрекъснато допуска грешки. Нали знаеш онзи виц за медицинската сестра, която не правела нищо както трябва. Лекарят се оплаква, че й казал да даде на пациента от четвърта стая три хапчета, а тя дала на пациента от трета стая четири хапчета, и още недовършил, я вижда как гони един гол пациент по коридора със съд с гореща вода. „Ето пак — въздъхва докторът, — наредих й да му пробие цирея!1“
Колегата му се разсмя.
— Та това е доктор Тафт. Следобед обаче е направо блестяща. Диагнозите й са правилни, бележките й са чудесни и е страхотна умница. Сигурно гълта някакви вълшебни хапчета, които действат само следобеда. — Той се почеса по главата. — Недоумявам.
Д-р Натан Ритър бе педант, човек, който живее и работи като по книга. Въпреки че му липсваше истински блясък, той бе кадърен и предан на професията си и очакваше същото и от своите сътрудници.
Хъни има нещастието да бъде включена в екипа му.
Първо спряха в едно отделение с десетина пациенти. Единият от тях в момента си довършваше закуската. Ритър погледна картона му.
— Доктор Тафт, тук пише, че това е ваш пациент.
— Да — кимна Хъни.
— Трябваше да му направят бронхоскопия тази сутрин.
Хъни пак кимна.
— Точно така.
— И вие му позволявате да яде! — озъби се д-р Ритър. — Преди бронхоскопията?
— Горкичкият човек не е хапнал нищо от… — смотолеви Хъни.
Натан Ритър се обърна към асистента си.
— Отменете процедурата. — Отвори уста да каже нещо на Хъни, после се овладя. — Да вървим нататък.
Следващият болен бе пуерториканец, измъчваше се от лоша кашлица. Д-р Ритър го прегледа.
— Чий пациент е?
— Мой — отвърна Хъни.
Той се намръщи.
— Инфекцията му би трябвало вече да е отзвучала. — Погледна картона. — Вие му давате петдесет милиграма ампицилин четири пъти дневно?
— Правилно.
— Не е правилно. Погрешно е! Трябваше да му предпишете петстотин милиграма ампицилин четири пъти дневно. Изпуснали сте една нула.
— Съжалявам, аз…
— Нищо чудно, че пациентът не се оправя! Увеличете веднага дозировката.
— Да, докторе.
1
На английски boil — цирей, също и вря, възварявам. — Б.пр.