Люти лакърдии за благи врачани ((сборник))
- Автор: Лазаров Веско
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Люти лакърдии за благи врачани ((сборник))». Краткое содержание книги:
На площада, който врачани наричаха Паметнико, бяха наредени направо на земята грънчарските произведения. Панаирджиите минаваха внимателно по тесните пътеки между тях. Една богата палитра, като се почне от окарини, калени пищови, всички видове грънци за бита, та се стигне до арменските попове. Те бяха нашите изповедници. Често по това време врачаните използваха приказката: „Като ти не аресва, оплачи се на Арменскио поп!“
От паметнико надолу до Домус чаршия бяха сергиите с танури, гаванци, полупци, кошници, панери, обувки и произведенията на габровските ножари — ножове, чикии, брадви и различни видове хлопки.
Площада пред Девическата гимназия и дома на Стефан Цеков бе препълнен с циркови палатки, стрелбища, люлки, въртележки, жонгльори и всякакъв вид „карагьозчии“, както ги наричаха врачани. Карагьозлуците им бяха — гьлтане на ножове, изригване на пламък от устата, факири, певци, свирачи и така нататък. Редовен свирач беше Паруш Парушев, който със своя хармониум и неизбежния чадър над него събираше многолюдна тълпа със своите трагични истории. Винаги завършваше с „А сега да видим какво е станало по-нататък!“-след което продаваше своите песнопойки. По Домус чаршия(сега Търговска) бе по-тихо и спокойно. Тук се намираха сергиите с манифактурни и галантерийни стоки. На тая чаршия влюбените купуваха евтини панаирджийски гривни, синджирчета, пръстени, брошки, емайлирани червени сърца в средата с буква.
От Домус чаршия, покрай градската градина, панаирджийското стълпотворение продължаваше до Пазарището.
Интересно за всички бе ходенето по въже и изпълнението на различни номера. Изпълняваше ги един ломски циганин — Киро. Той опъваше въжето над главната улица между Маждраковата аптека и фурната. Площада пред Ловния дом и градската градина се изпълваше от жадни за зрелища панаирджии. Между тях минаваше агент на Киро и събираше таксата, която беше кой каквото даде. Коронният номер беше запалена печка на въжето, върху която той пържеше яйца. Когато го изкарваха на „бис“, той „хвърляше“ цигански гюбек.
За да бъде по-представителен, Киро наемаше Палашовата музика, която свиреше през цялото време.
На пазарището, тогава с официалното има цар Освободител, (сега площад Руски) се намираха сергиите със зеленчуци, които докарваха селяните от областта. Наред с тях бяха наредени дърва за огрев и строителни материали — предимно чамов и дъбов материал.
Ако площадът пред черквата св. Николай беше „Манна небесна“ за циганите под Хижата, то пазарището беше такова за циганите от Игризката махала. От тук надолу сергии имаше малко. Хармано беше известен с говеждия пазар, който се намираше на Двете могили (сега Завод за медицинско оборудване). Там се въртеше търговията с дребен и едър рогат добитък.
На площад „Левски“, който врачаните наричаха пред Йоловото, спираха колите на търговците. До там им беше разрешено и през време на целия панаир лагера им беше там. Кокошарската капия (сега площад Благоев), беше мястото на най-оживена търговия. Тук се продаваха или разменяха жито, царевица, слънчоглед, вино, картофи, дърва за огрев. Балканджиите докарваха картофи и дърва за огрев, а откарваха жито, царевица, олио и вино.
Бирариите бяха задължителни за панаира. Централната бирария беше в градската градина. В тях по-заможните хора ходеха на развлечение. Трябва да се знае, че врачаните не бяха страстни биропийци. Бирата беше купешко питие (Прошеково пиво) и врачаните предпочитаха това, за което не се даваха пари и за което се пееше в народните песни — бистра ракия и руйно вино.
Драги читателю, какъв по-хубав храм за св. Симеон Стълпник може да има? Едно стълпотворение от тридесет хиляди поклонници е най-добрата почит за него.
Не ни остава нищо друго, освен да свалим шапка и се поклоним пред врачанския гений!
ПУАЛЕЦО
На какви ли работи не се е нагледал и натеглил врачанина. Народната власт национализира „едрата градска собственост“, ограничи жилищната градска площ и накрая взема земята. Всичко това се правеше за „благото“ на народа, не го измислиха каламите. Апетита идва с яденето. Като се сдобиха с градската собственост, видяха че на врачаните им останаха по 2 декара стопанска земя. За да се сдобият и те с такава решиха да усвоят „пустеещите“ земи, както навремето в СССР разработваха целините. Изкараха си постановление и „усвояването“ започна. В района от „Мало краище“ до Дълбокия Веслец бе „пустееща“ земя, която каламитещяха да облагородяват. В някогашните „държави“ на врачаните започнаха да никнат като гъби след дъжд всякакви сгради и вили. Лозята заприличаха на клетки от концлагер. Не се размина и на нашата държава. Комшия ми стана „отговорен другар“, който могилски го кръстихме Пуалецо. Първата му работа беше да докара работници, които му спретнаха една ограда, през която муха не можеше да мине. После му построиха скромна вила на два ката. Обзаведе я с нови талашитни мебели. На „откриването на обекта“ дойдоха много държавни автомобили с държавни хора. Знайно е, че държавните хора обичат много банкетите, в които им минава половината живот. То беше откриване, то беше чудо — музика, песни, танци, стрелби.