Парижката Света Богородица
- Автор: Юго Виктор
- Язык: болгарский
- Переводчик: Лилия Сталева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Парижката Света Богородица». Краткое содержание книги:
Всички романи на Юго представят категоричната увереност на твореца, че цялото човечество постепенно и непоколебимо възхожда към светлината, че всички същества се чувствуват привлечени от лъчите на тази светлина и че няма кътче в света, в което тя да не може да проникне.
— Госпожице!
Тя като че не го чу.
Гренгоар повтори по-високо:
— Госпожице Есмералда!
Напразно. Мисълта на девойката беше другаде и гласът на Гренгоар нямаше власт да я върне. За щастие козичката се намеси. Тя дръпна кротко господарката си за ръкава.
— Какво искаш, Джали! — запита живо египтянката и се сепна.
— Гладна е — отвърна Гренгоар, очарован, че ще може да започне разговор.
Есмералда натроши шепа хляб и Джали го изяде грациозно от ръката й.
Впрочем Гренгоар не я остави да продължи мечтите си. Той се осмели да й зададе един деликатен въпрос:
— И тъй, вие не ме искате за съпруг?
Девойката го погледна втренчено и отвърна:
— Не.
— Ами за любим?
Тя направи пренебрежителната си гримаса.
— Не.
— За приятел? — продължи Гренгоар.
Есмералда го погледна отново втренчено и като помисли малко, промълви:
— Може би.
Това „може би“, тъй скъпо на философите, насърчи Гренгоар.
— Знаете ли какво е приятелство? — попита той.
— Да — отвърна циганката. — То означава брат и сестра, две души, които се докосват, без да се сливат, като двата пръста на ръката.
— Ами любовта? — продължи Гренгоар.
— О, любовта! — отвърна тя и гласът й затрепера. — Двама души, а сякаш са един. Мъж и жена, слети в ангел. Земен рай.
Произнасяйки тези думи, уличната танцьорка беше толкова хубава, че Гренгоар остана покъртен. Стори му се, че хубостта й съответствува съвършено на ориенталската екзалтираност на думите й. Невинната й розова устица се полуусмихваше. Ведрото й, непорочно чело се засенчваше от време на време от някаква мисъл подобно на огледало от топло дихание, а изпод дългите й сведени черни мигли струеше неизразима светлина, придаваща доловената по-късно от Рафаел идеална прелест, която се поражда от мистичното сливане на девственост, майчинство и божественост. Гренгоар продължи да задава въпроси:
— Какъв трябва да бъде човек, за да ви се хареса?
— Трябва да бъде мъж.
— Ами аз какво съм! — възкликна той.
— Истинският мъж носи на главата си шлем, в ръката — сабя, а на токовете — златни шпори.
— Значи, така — забеляза Гренгоар, — човек без кон не е мъж. Ами обичате ли вече някого?
— С любов?
— С любов.
Девойката се замисли за миг, после каза с необикновено изражение.
— Скоро ще узная.
— А защо не гази вечер? — поде нежно поетът. — Защо не мене?
Тя го погледна сериозно.
— Мога да обичам само мъж, който би ме закрилял.
Гренгоар се изчерви и не настоя повече. Тя очевидно намекваше за недостатъчната помощ, която той й бе оказал, когато беше изпаднала в критично положение два часа по-рано. Този спомен, заличен от другите преживелици през тази вечер, оживя в паметта му. Той се удари по челото:
— Ех, че съм заплес! Трябваше да почна оттам! Извинете глупавата ми разсеяност, госпожице. Как се изплъзнахте от ноктите на Квазимодо?
— О, отвратителният гръбльо? — каза тя и скри лице в ръцете си, като се разтрепера, сякаш тръпки я полазиха.
— Наистина е ужасен — съгласи се Гренгоар, без да забравя въпроса си. — Но как успяхте да се изтръгнете от него?
Есмералда се усмихна, въздъхна и не каза нищо.
— Знаете ли защо ви беше проследил? — попита Гренгоар, като се опита да се върне по обиколен начин на предишния си въпрос.
— Не зная — отвърна девойката и добави живо: — Ами вие, нали и вие вървяхте подире ми, защо ме следяхте?
— Откровено да ви кажа, и сам не зная защо — отвърна Гренгоар.
Замълчаха. Гренгоар дялкаше масата с ножчето си. Девойката се усмихваше и като че ли се любуваше на нещо отвъд стената. Изведнъж почна да пее едва чуто:
После млъкна рязко и започна да гали Джали.
— Чудесно животинче — забеляза Гренгоар.
— Тя ми е сестричка — отговори Есмералда.
— Защо ви наричат Есмералда? — попита поетът.
— И аз не зная.
— Кажете все пак!
Тя измъкна от пазвата си малка продълговата кесийка, закачена на шията й на огърлица от лаврови зърна. От кесийката дъхаше силно на камфор. Тя беше обвита в зелена коприна и точно в средата беше пришито голямо зелено стъкло, подобно на изумруд.
— Може би заради това — каза тя.
Гренгоар посегна да вземе кесийката, но девойката се отдръпна.
— Не я докосвайте. Това е муска. Или ще развалиш магията, или ще си навлечеш беда.
Любопитството на поета се разпали още повече.
— Кой ви я е дал?
Тя сложи пръст на устните си и скри муската в пазвата си. Гренгоар се опита да я поразпита още малко, но девойката почти престана да му отговаря.
— Какво означава думата Есмералда?
64
Когато пъстрите птички са безмълвни и когато земята… (исп.). — Б. пр.