Митична бъркотия

Гуидо и Нунцио се замислиха. Личеше им, че процесът е болезнен.

— Не знам — изписука Нунцио най-подир. — ’Бусновката на тоз план ми се чини доста смешна.

— Ако правителството я управляваше, престъпността нямаше да е печеливша — измърморих, за да помогна.

— Какво рече? — изстреля Ад-вокат.

— О, просто едно нещо, което моят учител ми подхвърли веднъж — свих рамене аз.

— Хей! Скийв е прав! — възкликна Гуидо.

— Искаш да кажеш, че ние трябва да станем полицаи и застрахователни детективи?

— Добре, де, не съм използвал тези думи…

— Друг път „добре“. Няма да го направим!

— Защо не?

— Стига, Ад-вокат. Ние сме лошите момчета. Така, де, мошениците. Какво ще стане с нашата репутация, ако на Сгандия се разчуе, че сме се обърнали на полицаи?

— Ще си помислят, че сме ценни служители, които работят с всички сили, за да защитят своите инвестиции.

— Ами-и? — намръщи се неубеден Гуидо.

— А и това е само временно — успокои го Ад-вокат. — В добавка ще бъде като димна завеса за онова, което в действителност ще правим.

— И какво е то? — попитах безцеремонно.

Шефът бързешком огледа ресторанта, сетне се приведе напред и сниши глас:

— Не мислех да обяснявам каквото и да било, но нали помниш, дето ти казах, че Сгандия не се съсредоточава в повече от една област наведнъж? Така както виждам нещата, вероятно тук на Дева сме избрали погрешна територия. Може би не е трябвало да опитваме рекета със застраховките.

— Значи смятате да смените дейността? — настоях аз.

— Точно тъй — усмихна се Ад-вокат. — Засега ще забавим застрахователния рекет, а междувременно ще започнем да притискаме букитата.

— Е, това вече е приказка — възрадва се Гуидо. — От хазарта винаги може да се направят добри пари.

— Говори по-тихо бе, идиот. Предполага се, че туй е тайна.

— И кой ще ме чуе? — възрази Гуидо.

— Ами тия?

Ад-вокат махна през рамо с палец към една маса, около която седяха четири огромни същества и ту си закриваха лицата, ту се смееха гръмогласно.

— Тия ли? Това са братя Хът. Идват тук веднъж в седмицата и са прекалено заети със собствените си игри, за да ни безпокоят.

— Игри? Те комарджии ли са?

— Не… освен може би Дарвин. Той е водач на глутницата. Обича да залага само на бизнес.

— И кой по-точно е той?

— Най-кльощавият. Чух, че годеницата му го държи на диета. Това го озлобява, но не е опасен за нас.

Ад-вокат се извърна отново към нашата маса.

— Както и да е, говори по-тихо. Какво ще речеш по въпроса, Скийв? Имам предвид хазарта. Ти и по-рано си бил тука на Пазара. Познаваш ли някои букита, които можем да спипаме?

— Хм, единственият, за когото знам със сигурност, е Откачалко — сетих се изведнъж. — Той играе с твърде големи залози. Ако смятате да опитате да го изработите, не му казвайте, че аз съм бил онзи, дето ви го е посочил.

Ад-вокат силно ми намигна.

— Загрях. Ала от всичко, което измъкнем от него, ти ще получиш процент. Нали знаеш, възнаграждение за насочването. Ние не забравяме приятелите си.