Героят на времето
- Автор: Сандърсън Брандън
- Серия: Mistborn #3
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: БАРД
- ISBN: 978-954-655-186-3
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Героят на времето». Краткое содержание книги:
— Нима има такива растения? — попита Алриане и го изгледа учудено.
— Имам предвид гъби — обясни Хам.
— Съмнявам се, че можем да изхраним цялата империя с гъби — възрази Елънд. — Макар че идеята е добра.
— Трябва да има и други растения — рече Хам. — Дори когато мъглите се спускат, пак се процежда по малко светлина. На някои растения и това може да им е достатъчно.
— Но едва ли ще можем да ги ядем, драги — посочи Бриз.
— Но пък животните ще могат — отвърна Хам.
Елънд кимна замислено.
— Нямаме много време да се занимаваме с градинарство — рече Сет. — Трябваше да мислим за това още преди години.
— Допреди месеци не знаехме, че ще се озовем в подобна ситуация — отвърна Хам.
— Така е — съгласи се Елънд. — Лорд Владетеля е имал хиляда години, за да се подготви. Затова са и тези подземия с припаси — а все още не знаем какво има в последното.
— Елънд, не бих разчитал на лорд Владетеля — възрази Бриз. — Когато е подготвял тези скривалища, вероятно е предполагал, че когато някой ги отвори, той вече ще е мъртъв. Не е знаел дали въобще някой ще ги използва.
— Този идиот — Усмирителят — има право — обади се Сет. — Ако аз бях лорд Владетеля, щях да натъпча складовете с отровна храна и конска пикня вместо вода. Щом съм мъртъв, какво ме интересува как са другите?
— За щастие, Сет — каза хладно Елънд, — лорд Владетеля се оказа по-добронамерен, отколкото можехме да предполагаме.
— Нещо, което не бих си и помислил — отбеляза Хам.
— Той е бил император — заяви Елънд. — Може да не ни се нрави управлението му, но мисля, че понякога го разбирам. Не е таял омраза — дори не е бил зъл. Правел е каквото му е по силите. И се е съпротивлявал на същата тази сила, с която се борим сега.
— Същата тази сила? — попита Сет. — За мъглите ли говориш?
— Не — отвърна Елънд. — За онова, което беше пленено в Кладенеца на Възнесението.
„Нарича се Гибелта — помисли си Вин. — И ще унищожи всичко“.
— Затова реших, че трябва да отворим и последното скривалище — продължи Елънд. — Лорд Владетеля вече е преживял всичко това — той е знаел как да се подготви. Може би там ще открием растения, които могат да виреят без слънчева светлина. Съдържанието на досегашните складове се повтаряше — но във всеки имаше и по нещо различно. Във Ветитан открихме големи запаси от първите осем аломантични метала. В последния склад може би ще се натъкнем точно на това, което ни е нужно, за да оцелеем.
— Решено значи! — Сет се ухили доволно. — Да потегляме за Фадрекс!
— Основната сила ще поеме за Западната област веднага щом вдигнем лагера — каза Елънд.
— Ха! — викна Сет. — Пенрод и Джанарл ще се пръснат от яд!
Пенрод и Джанарл бяха другите двама крале под властта на Елънд. Пенрод управляваше Лутадел — причината, поради която сега не бе с тях, — а Джанарл отговаряше за Северната област, кралство, включващо и наследствените земи на Къща Венчър.
Но най-големият северен град все още бе в ръцете на противника — отнет от предишния му управник Страф Венчър, бащата на Елънд, докато той обсаждаше Лутадел. Досега Елънд не бе намерил възможност да отдели войски, които да превземат Ортьо от бунтовниците, и Джанарл управляваше в изгнание, като държеше под свой контрол няколко по-малки града.
До този момент Джанарл и Пенрод непрестанно намираха доводи, с които да възпрепятстват завръщането на Сет в неговата родина.
— Тези копелдаци хич няма да са доволни, като чуят за това — повтори Сет.
Елънд го погледна укорително.
— Всичко ли, което кажеш, трябва да съдържа обиди и хули?
Сет сви рамене.
— Какъв смисъл да говориш, ако не можеш да кажеш нещо интересно?
— Ругатните не са интересни.
— Само защото ти смяташ така — ухили се нагло Сет. — Всъщност, императоре, не би трябвало да се оплакваш. Ако наистина смяташ, че приказките ми са просташки, значи си живял твърде дълго в Лутадел. Там, откъдето идвам, хората се червят, когато трябва да използват разни изискани и натруфени думички, защото…
Прекъсна го силен трус. Вин скочи още докато другите се озъртаха изплашено, отметна чергилото и надзърна в мъглите. Междувременно трусът утихна. Изглежда, не бе предизвикал особено безпокойство в лагера. Няколко патрула вече тръгваха да проверят за поражения — такава бе заповедта на Елънд, — но повечето войници си бяха останали в палатките.
Вин се прибра в шатрата.
— Да, напоследък доста зачестиха — тъкмо казваше Хам.
„Можем да се сражаваме с армии и да завземаме градове, но как ще се справим с мъглите и земетръсите? — помисли Вин. — Ами ако целият свят започне да се руши?“