Героят на времето
- Автор: Сандърсън Брандън
- Серия: Mistborn #3
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: БАРД
- ISBN: 978-954-655-186-3
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Героят на времето». Краткое содержание книги:
— Аз не наруших моя Договор — заяви той.
КанПаар изсумтя презрително.
— Друго твърдеше, когато се върна при нас преди година, Трети!
— Казах ви какво се е случило — отвърна ТенСуун. — И не излъгах. Помогнах на Вин, а не на Зейн. Донякъде благодарение на моите действия моят господар бе убит. Но не съм нарушавал Договора.
— Да не намекваш, че Зейн е искал да помогнеш на убийцата Вин?
— Не — отвърна ТенСуун. — Не съм нарушавал Договора, защото реших да служа на един по-важен документ. На Първия договор!
— Нашият Отец е мъртъв! — извика един Втори. — Как можеш да служиш на Договора ни с него?
— Мъртъв е — потвърди ТенСуун. — Това е така. Но Първият договор не умря с него! Вин, Наследницата на Оцелелия, тази, която уби лорд Владетеля… тя е нашата Майка сега. Първият договор е в сила към нея!
Очакваше викове, възражения, че това е богохулство, но настъпи мъртвешка тишина. КанПаар стоеше неподвижно, стъписан зад каменния аналой. Членовете на Първото поколение мълчаха както обикновено, скрити в сенчестите си ниши.
„Май тази тишина означава, че мога да продължа“ — помисли ТенСуун. И продължи:
— Трябваше да помогна на Вин. Не можех да позволя на Зейн да я убие, защото имах дълг пред нея — дълг, определен в мига, когато тя зае мястото на Отеца.
КанПаар най-сетне си възвърна самообладанието.
— Тя? Наша Майка? Та тя уби лорд Владетеля!
— И зае мястото му — повтори ТенСуун. — В известен смисъл тя е една от нас.
— Глупости! — изсъска КанПаар. — ТенСуун, очаквах да възразяваш, дори да лъжеш. Но тези фантасмагории? Тези богохулства?!
— КанПаар, излизал ли си навън напоследък? — попита ТенСуун. — Напускал ли си въобще Родината през последното столетие? Разбираш ли какво се случва? Нашият Отец е мъртъв! По земята цари хаос. Още докато се връщах преди година в Родината, забелязах промени в мъглите. Те вече не се държат както преди. Не можем да продължаваме постарому. Второто поколение може би не го осъзнава, но Гибелта се завръща! Скоро животът ще замре. Идва времето, за което говореха Светоносците — иде времето за Развръзката!
— Не си на себе си, ТенСуун. Твърде дълго си бил сред хората и…
— КанПаар, защо не признаеш за какво е всичко това? — прекъсна го ТенСуун със силен глас. — Не искаш ли другите да научат за моя истински грях?
— Не упорствай, ТенСуун — отвърна КанПаар. — Простъпката ти е достатъчно сериозна. Не преминавай…
— Аз й казах — прекъсна го за пореден път ТенСуун. — Издадох й нашата Тайна. И тя ме използва. Както старите аломанти. Пое контрол над тялото ми, използва Пролуката и ме накара да се бия със Зейн! Това направих. Предадох всички. Скоро всички те ще знаят как да ни контролират. И знаете ли защо го направих? Не е ли целта на този процес именно да научите мотивите ми? — И продължи да говори, въпреки че КанПаар се опитваше да го прекъсне. — Направих го, защото тя има право да знае Тайната ни. Тя е нашата Майка! Тя наследи всичко, което притежаваше лорд Владетеля. Без нея ние сме нищо. Не можем да създаваме нови Благодати, нито нови кандра! Сега тя е нашият арбитър! Трябва да отидем при нея. Ако това наистина е краят на света, Развръзката ще дойде скоро. И тя…
— Спри! — изрева КанПаар.
В залата се възцари тишина.
ТенСуун стоеше прав. Дишаше тежко. Беше подготвял тази реч цяла година, затворен в шахтата. Хиляда години и десет поколения сънародниците му бяха следвали условията на Първия договор. Заслужаваха да чуят какво е станало с него.
Но от друга страна… бе толкова неправилно да крещи като човек. Дали присъстващите щяха да му повярват? Щеше ли да промени нещо?
— Ти сам призна, че си ни предал — заяви КанПаар. — Ти наруши Договора, уби събрат от твоето поколение и разкри на хората как могат да властват над нас. Ти поиска да бъдеш съден. Дойде време за присъдата.
ТенСуун смирено погледна към нишите, откъдето ги наблюдаваха членовете на Първото поколение.
„Може би… те ще прозрат истината в думите ми. Може би това, което казах, ще ги накара да осъзнаят, че трябва да се предоставим в служба на Вин, вместо да седим в тези пещери и да чакаме края на света“.
Но нищо не се случи. Нямаше движение, нито звук. По някое време ТенСуун се зачуди дали горе въобще има живи същества. От векове не беше разговарял с член на Първото поколение — те ограничаваха връзките си единствено до Вторите.
Дори все още да бяха живи, никой не дари ТенСуун със снизхождението си. КанПаар се засмя.
— Първото поколение не се интересува от оправданията ти, Трети. Ето защо като техни служители, ние, от Второто поколение, ще отсъдим вместо тях. Присъдата ти ще бъде обявена до един месец.