Отмъщението на Калиостро

Раул му подаде ръка. Изненадан, Руслен я стисна.

— Това се казва пресилено ръкостискане — каза Раул през смях.

И тъй като другият само се усмихваше, той се пошегува:

— Това е характерното за нашата авантюра. Гледат да ви насилят да сложите ръка на Фелисиен-Шарл. Днес искат да направят същото и с мен.

— Против вас? — натърти господин Руслен.

— Бога ми! Чух да говорят, че инспектор Русо носи в джоба си заповед, която е за мен.

— Покана най-много.

— И това е прекалено, господин следовател. За мен е достатъчно да ми телефонирате: „Драги господине, нуждая се от вашата помощ“. И аз ще се притека. Ето ме. С какво да ви бъда полезен?

Господин Руслен идваше на себе си, развеселен от тоя дяволски човек, който с няколко думи се поставяше в положението на сътрудник. В резултат — господин Руслен изпрати своя архивар в съдебното отделение, за да му осигури веднага, без забавяне, лицето, което той бе повикал. После отговори кисело:

— С какво можете да ми бъдете полезен? Но, Господи, с това да ми кажете всичко, което знаете.

— Ще ви го кажа днес само отчасти, а напълно в събота или неделя. Дотогава да ме оставят свободно да работя.

— Ето, вече два месеца, откакто работите свободно, господин д’Аверни, откакто държите в ръцете си събитията, хвърляте в затвора Фелисиен, после го замествате с Тома Льобук… Не ви ли стига?

— Не, дайте ми още три дни.

— Ще видим. Да говорим първо за Фелисиен-Шарл. Вчера сутринта инспектор Русо, когото бях натоварил да ви призове, като не ви намерил в „Клер Ложи“, помислил, че може да се възползва от отсъствието ви, за да направи нов обиск у Фелисиен-Шарл и в едно скривалище, тайно, специално подготвено. Там открил два предмета: нож и острие на пила. А ние установихме, че тоя нож…

— Извинявам се, господин следовател, че ви прекъсвам — каза Раул. — Но аз не съм дошъл да защитавам Фелисиен-Шарл.

— А кого защитавате тогава?

— Себе си. Да, себе си, комуто, изглежда, вие отправяте известни упреци. И тия упреци са всъщност истински обвинителен акт, който искам да узная. Лъжа ли се?

Господин Руслен се забавляваше.

— Винаги фантазьор, господин д’Аверни. Аз вече не водя разговора, водите го вие… Накъсо, какви сведения желаете?

— Сведения за вашите упреци.

— Добре — каза господин Руслен. — Ето: всички перипетии на тая авантюра, пялото положение на моето следствие, всичките признания и премълчавания на Тома Льобук ми дават доказателства, че в известна степен, която ми е невъзможно да определя точно, и вие сте замесен в тая афера. И позволявам си да ви задам въпроса: лъжа ли се?

— Отговарям ви със същата откровеност: не се лъжете. Но аз работя за вас.

— Като ми създавате пречки?

— Например?

— Вие уредихте да арестуват Тома Льобук и вие му продиктувахте отговорите, нали?

— Признавам.

— Защо?

— Исках да изведа на свобода Фелисиен.

— С какви намерения?

— За да проуча ролята му в аферата. Това, което правосъдието беше неспособно да установи.

— А сега проучихте ли я?

— Ще я разбера в събота или в неделя, при условие че ми оставите свобода на действие.