Безизходица [Worst Case - bg]

— Господин Хейстингс ще плати парите и ще ги достави собственоръчно. Това не подлежи на обсъждане. Но е съгласен да му поставите скрит микрофон, за да можете да го проследите. За всичко останало следвайте инструкциите на похитителя. Никакво наблюдение от въздуха. Чухте ли ме, Бенет?

Знаех, че на някой етап от разследването ще се наложи да приложа уменията, които бях придобил като преговарящ за освобождаване на заложници. Но досега не бях очаквал да ми се наложи да ги упражнявам, за да преговарям с бащата на жертвата.

Бяхме принудени, макар и неохотно, да се съгласим. На Хейстингс ужасно му се искаше той сам да разиграе играта, особено с откупа. Но това не означаваше, че ще избягаме от отговорността си и няма да използваме възможностите си, за да върнем сина му жив и здрав.

С Емили бързо позвънихме, всеки в своята служба, за да разберем колко дълбоко сме нагазили в калта. Моята шефка, Каръл Флеминг, ме осведоми, че е чувала за адвоката Карбоне, дясната ръка на Гордън Хейстингс. Бил известен с това, че често защитавал мафиоти в съда.

Дали това се вписваше някак в цялата история? Не знаех. Но реално погледнато, не разполагахме с никакво време за проверки. Даден ни бе краен срок след по-малко от два часа и веднага трябваше да разпределим хората си.

Изправен пред бара, господин Хейстингс сега се наливаше с кафе, докато нашият техник му поставяше микрофона. Неговите служители бяха заети с трескавата проверка и подреждането на пачките. Едва сега проумях колко уместна бе инструкцията да се пренесат милионите в куфар на колелца, защото цялата пратка тежеше малко над четиридесет килограма.

— Този тип не може дори да си завърже връзките на обувките — отбеляза Емили. — Как тогава ще спаси сина си?

— Той не може — казах аз, — но ние можем.