Луната
- Автор: Герберт Джеймс
- Язык: болгарский
- Переводчик: Илия Годев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Луната». Краткое содержание книги:
— Само онова, което ви изпратихме с доклада. Живее на острова сам вече почти три години и както изглежда, води спокоен живот, въпреки че работи като преподавател едновременно в няколко колежа. Общо взето, стреми се да не привлича внимание върху себе си. Не е ли странно — самите ние само преди няколко седмици помолихме Централното управление да ни изпрати сведения за него.
Оуврой го изгледа заинтригувано.
— Така ли? Каква беше причината?
— Един съветник от островите, който се оказа и член на Обществения комитет за съдействие на полицията, поиска от нас да съберем информация за миналото на Чайлдс. Казва се Плато. Член е на управителния съвет на „Ла Роше“, предполагам, че затова поиска тези сведения от нас.
— Но защо точно сега? Чайлдс преподава в училището от доста време, нали?
— Близо две години. Трябва да призная, че и аз самият бях изненадан от този внезапен интерес. В какво е бил замесен Чайлдс, Кен?
— Не се тревожи, чист е. Случиха се няколко инцидента и се надяваме, че той би могъл да ни помогне за тяхното разгадаване. Това е всичко.
— Сега наистина ме заинтригува. Справката, каквато и да е била тя, беше предадена на съветника Плато, който я отнесъл към мис Пипрели, директорката на „Ла Роше“. След това не чухме нищо. Помощта, оказана от Чайлдс на полицейските разследвания преди три години, е посочена недвусмислено в документа. Изненадан съм, че не са се свързали лично с теб, след като ти си водил онова разследване.
— Не е било необходимо, всичко е документирано и въведено в паметта на компютъра.
— Е, хайде, кажи ми за какво е всичко това?
— Съжалявам, Джеф, но засега не мога. Може би няма да разкрия нищо, а не бих искал отново да създавам неприятности на Чайлдс. — Оуврой извади цигара. — Изпуснах прекалено много неща пред репортерите и те се нахвърлиха върху него като лешояди.
— Какъв е този приятел? Нещо като ясновидец ли?
— Не точно. Притежава свръхчувствителни възприятия, това знаем със сигурност. Но той не получава свръхестествени знаци, нито пък разговаря с духовете на умрелите. Преди три години по телепатичен път видял къде бяха заровени онези трупове и ни даде достатъчно нишки, по които стигнахме до убиеца. За нещастие бяхме закъснели — когато го открихме, той се беше застрелял.
— Но как?…
— Не зная, дори не се преструвам, че разбирам нещо от тези неща. Наречи го телепатия, ако искаш. Единственото, в което съм сигурен, е, че Чайлдс съвсем не е някакъв налудничав тип. В действителност като че той самият е най-много разстроен от способностите си.
Оуврой видя колежа за момичета още преди приятелят му да го посочи. Главният корпус, боядисан в бяло и издигащ се внушително над останалите сгради, изплува над върховете на дърветата. Слънчевите лъчи придаваха ослепителен блясък на белите му стени. Спряха пред централния вход и инспекторът подсвирна от възхищение при вида на разкриващата се пред него гледка.
— Това се казва изглед — отбеляза той.
Зад високата сграда и нейните многобройни крила се простираше морето, кобалтовосинята му повърхност съперничеше по цвят и необятност на небесната синева. Гъста зеленина покриваше върховете на крайбрежните скали и околните склонове.
До мястото, където бяха спрели, се очертаваха тенис кортовете — сред цветни лехи и зелени морави.
— С удоволствие отново бих станал ученик, ако зная, че ще съм в това училище — каза Оуврой и прогони с ръка дима пред лицето си.
— Като начало ще ти се наложи да смениш пола си — отговори му Робилиард.
— Бих направил дори това.
Инспекторът се разсмя.
— Искаш ли да те закарам до самото училище?
Оуврой поклати глава.
— Ще почакам Чайлдс на онези скамейки край кортовете. Не е нужно да привличаме вниманието.
— Както решиш. Неговата кола е черно „Мини“. — Извади листче от джоба на ризата си. — Регистрационен номер 27292. Проверих го, преди да тръгна за летището. Нека да се уверим, че е тук, преди да те оставя. — Бавно подкара автомобила, премина през железните порти и спря близо до паркинга. — Ето я и нея — посочи пред себе си той, — следователно все още е в училището.
Оуврой се пресегна да вземе сака от задната седалка.
— Ако искаш, можеш да го оставиш — предложи Робилиард. — И без това ще намина по-късно, за да те взема.
— Само да прибера нещо — отвърна следователят, отвори ципа на страничния джоб и извади един кафяв плик. — Не е нужно да се връщаш за мен, Джеф. Надявам се Чайлдс да ме покани у тях, за да поговорим спокойно, а след това ще извикам такси.
— Знаеш ли нашия адрес?
— Да, имам го записан. — Оуврой слезе от колата и замижа с очи срещу силното слънце.