Луната
- Автор: Герберт Джеймс
- Язык: болгарский
- Переводчик: Илия Годев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Луната». Краткое содержание книги:
— Защо питате?
— Ами… — отвърна провлачено инспекторът, сякаш не искаше да казва твърде много. Но накрая се реши: — Една проститутка беше убита преди около месец и ние смятаме, че съществува връзка между нейното убийство и оскверняването на детския гроб.
— Същият извършител?
— Съществуват повече от безспорни улики. Един и същи тип рани по жертвите — и двете тела са били разрязани, а вътрешностите отстранени. Открихме белези по плътта, за които се установи, че са причинени от зъби.
— Преди около месец?
Острият тон, с който бе зададен внезапният въпрос, накара Оуврой да замълчи.
— Приблизително. Това говори ли ви нещо?
— Първото видение… Тогава плувах, видях кръв… вътрешни органи…
— Приблизително по онова време ли? — прекъсна го детективът.
— Да, но всичко беше неясно, не можех да разбера какво виждах. Убедени ли сте, че извършителят е бил същият?
— Съвсем сигурни сме. Сравнихме остатъците от слюнна течност по телата, както и отпечатъците от зъби по тях. А колкото до мотива — е, един луд не се нуждае от мотиви. Върху проститутката е приложено сексуално насилие и ние смятаме, че това е станало, след като е била умъртвена, защото нито една жена, независимо колко е пропаднала, не би се оставила да бъде насилена по този начин. Според заключението на съдебния лекар не е осъществено проникване във вагиналната кухина — не бяха открити остатъци от семенна течност. Но в нея са били напъхани предмети, следователно възможно е насилникът да е бил озверен от собствената си неадекватност. Знам, че трябва да е бил много силен, защото проститутката е била удушена с голи ръце, а тя изобщо не е от леката категория. Нещо повече — самата тя има регистрирани прояви на насилие, предимно над мъже.
Оуврой дръпна от цигарата.
— Има още едно нещо, което ни накара да помислим, че съществува такава връзка. Но искам пак да помислите — „видяхте“ ли нещо друго, необичайно, което бихте могли да разпознаете?
— Вече ви отговорих — не.
— Просто помислете още малко. — Оуврой втренчи очи в бележника пред себе си и зачака. След известно време отново чу гласа на Чайлдс в слушалката.
— Съжалявам, не мога да си спомня нищо друго. Съсредоточа ли се, в главата ми става още по-объркано. Можете ли да ми разясните какво имахте предвид?
— Не веднага. Ще ви кажа какво ще направя, мистър Чайлдс. Първо ще проверя дали мога да науча нещо за случая със стареца, ще погледна рапортите от дежурствата през изминалата нощ. След това ще се свържа със следователя, водещ разследването на случая по убийството на проститутката и обругаването на детското телце. И чак тогава ще ви потърся.
— Но този разговор ще си остане само между нас двамата?
— На първо време — да. Всъщност не мога да издам кой знае колко до този момент, нали? Въпреки че последния път имаше резултати, в този участък продължават да се разказват шеги по мой адрес, най-вече заради сътрудничеството ми с вас. Затова и аз не горя от желание всичко това да се повтори. Съжалявам за откровеността си.
— Не се извинявайте, и при мен положението е същото.
— В такъв случай, ако науча нещо конкретно, ще ви телефонирам.
След като затвори слушалката, Оуврой продължи да гледа замислено нахвърляните върху листа бележки.
Чайлдс беше искрен, в това нямаше съмнение. Малко особен може би, но това беше заради свръхчувствителните му възприятия.
Полицаят загаси цигарата и огледа пръстите си, смръщвайки вежди при вида на жълтите петна от никотина по тях. Отново и ожесточено започна да трие пожълтялата кожа. Чайлдс се бе оказал прав за мъртвото дете, но се бе наложило да му подскаже някои неща за проститутката, а дори и тогава бе говорил неясно. Какво трябваше да предприеме сега той — един известен със своята упоритост и циничност полицейски инспектор? Може би нищо… Прегледа отново бележките си. Мрачната история със стареца — за какво всъщност ставаше въпрос? Оуврой очерта с кръг една от думите.
Каишка. Чайлдс беше казал, че е бил привързан неподвижно към тясно легло. И стаята била оскъдно мебелирана… „Гола“, да, това беше неговата дума. Какво ли място ще е това?
Оуврой се взря напрегнато в очертаната с кръг дума, а след това погледна с невиждащи очи отсрещната стена. През матовите стъкла на кабинета си наблюдаваше движението на хора по коридора отвън, чуваше тракането на пишещи машини, звън на телефони, гласове, но сякаш тази суетня изобщо не достигаше до него. Имаше един трагичен инцидент от изминалата нощ. Дали съществуваше връзка между престъпленията?