Чернова
- Автор: Лукьяненко Сергей Васильевич
- Серия: Работа над грешките #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Васил Велчев
- Жанр: Альтернативная история
Электронная книга - «Чернова». Краткое содержание книги:
— Не знам как. Стана от само себе си. Трябваше да се защитавам — и…
— Ти… тогава очите ти станаха… замислени, меланхолични… Сякаш рецитираш стихове наизуст.
Биваше си го сравнението! Все пак Котя има заложби на писател.
— Правех това, което трябваше да направя. Аз… дори не се съмнявах в това. Знаех, че така трябва.
Котя кимна. Забоде очилата върху носа си. Погледът му стана по-смислен.
— Кажи, а разбра ли какво викаха?
— Да. Защо?
— Така и си помислих — кимна Котя. — Те не говореха на руски. Затруднявам се да кажа на какъв език… нещо доста приятно, като френския. Но не знам такъв език.
Не се учудих.
— И какво говореха? — попита Котя, като вдигна изтърколилата се в краката му тояга и с уважение премери тежестта й.
— Единият от тях попита другия: „Функционали?“. А другият отговори, че не може да бъде. Какво е това функционал?
— Математическа функция.
Котя внимателно остави тоягата на една крехка стъклена масичка, по чудо оцеляла във вихъра на сражението, и отбеляза:
— Ти си специалист по значението на редките думи, ти знаеш по-добре.
— Явно функционалите не ги прекарват през митницата.
Котя още веднъж ме измери с поглед и поклати глава.
— А ти го усети! Знаеше, че тук ще има засада!
Беше безполезно да се спори с очевидното. Отидох зад барплота, надникнах през вратата. Малка кухня, цяла все в този стил „тук при нас е XIX век, да имате нещо против“? Като че ли нямаше никого. Взех от рафта бутилка с течност, която приличаше на алкохол. Погледнах етикета. Така, информация за размисъл… Надписът явно беше на английски. Някакво уиски.
— Котя, какво пише тук? — Показах му бутилката. Котя се приближи, поглеждайки с неприязън телата.
— Господи, тук има четири трупа, а теб ти се е припило… Уиски, малцово, дванайсетгодишно… Яко! Дай го насам!
Той отпи голяма глътка направо от бутилката и се закашля.
— Значи четенето ти се получава? — попитах.
— Ако си спомняш, прочетох и табелката. — Котя ми подаде бутилката. — Тя беше на руски.
— Какво е това, говорят на един език, пишат на друг?
Котя ме погледна с неочаквана ирония:
— Бих предположил, че тези… че са гости тук, също като нас. И общуваха на своя език. Само че ти, изглежда, разбираш този език.
— Функционал? — Свих рамене. — Не бих казал, че разбирам, но…
Котя премина през телата, като ги хващаше за китките.
— Току-виж са живи… щяха да помогнат.
— Те са убийци!
— Но нали сега не са опасни! — Котя разпери ръце. — Не, ти добре ги нареди. Кириле, какви ги забърка… Та нали това е друг свят! Разбираш ли? А ние започнахме познанството си с тях с престъпление… Не трябваше да ги убиваш…
Той се приближи до далечната врата и предпазливо надникна през нея. После се обърна на другата страна и безсилно се облегна на стената. Лицето му стремително бледнееше.
Хукнах да му помогна, като в движение хванах една от тоягите.
— По-добре не гледай — каза бързо Котя. — По-добре недей.
Беше блед като тебешир и покрит с бисерчета от пот. Една от капките смешно висеше от носа му.
— Не трябваше да ги убиваш… — повтори Котя. — Толкова леко. Трябваше… трябваше да ги поизмъчваш.
Общо взето след тези думи можех и да не поглеждам през вратата. Всичко стана ясно. Но аз все пак погледнах.
— Гадини… — промърмори Котя.
— Изтезавали са ги — казах. — Стегни се. Точно тук трябва… да провериш за пулс.
9
Битува мнението, че най-гнусното престъпление на света е убийството на деца. Убийството на възрастни хора предизвиква презрително възмущение, но вече не буди инфернален ужас. Убийството на жени също се възприема крайно неодобрително — както от мъжете (защо трябва да се убиват жени?), така и от жените (всички мъже са мръсници!).
Ала убийството на човек от мъжки пол, простил се с детството, но още неизпаднал в старческа немощ, се възприема като нещо напълно нормално.
Не вярвате ли?
Тогава опитайте фразите: „Той извади парабелума19 и стреля в детето“, „Той извади парабелума и стреля в жената“, „Той извади парабелума и стреля в стареца“ и „Той извади парабелума и стреля в мъжа“. Чувствате ли как спада степента на отвращение? Първият тип явно е бил комендант на концлагер и есесовец. Вторият — жандарм, изгарящ всяка сутрин по едно село. Третият — офицер от вермахта, хванал партизанка с бидон керосин и кутия кибрит край склада с боеприпаси.
19
Германски полуавтоматичен пистолет, на въоръжение през двете световни войни. — Бел.прев.