Опасно наследство
- Автор: Арчер Джеффри
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Переводчик: Силвия Димитрова
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Опасно наследство». Краткое содержание книги:
— Ще чакаме с нетърпение да ви видим, когато дойдете следващия път в Цюрих, Ваше Превъзходителство — каза той.
— Благодаря за всичко — каза Романов, ръкува се с младия мъж и стъпи на платното, където една черна кола дискретно го чакаше, за да го откара до летището. И изпсува. Този път наистина забеляза агента, когото бе видял в хотела.
Девета глава
— Вижте му сметката, сър — прошепна ефрейторът на Адам.
— Няма голяма надежда — промърмори Адам и скочи в центъра на ринга.
Жилавият инструктор го чакаше със стегнати мускули.
— Няколко рунда, за да видим как се справяте, сър.
Адам заподскача около инструктора в очакване на благоприятна възможност, после замахна с лявата ръка и получи тупване по носа за причиненото безпокойство.
— Дръж гарда високо — каза старши сержантът.
Адам поведе отново и успя да нанесе истински удар в гърдите на инструктора, но получи за наказание внезапен остър ляв отстрани на главата. Залюля се и ухото му пламна, но успя да задържи високо гарда си. Последваха ляв и десен удар.
— Слабичък сте, сър, това е проблемът ви. Не можете да смачкате с юмрук дори оризов пудинг.
Адам финтира с дясната ръка и нанесе такъв силен удар с лявата по брадата на старши сержанта, че той се олюля и падна.
Ефрейторът до ринга се хилеше самодоволно. Инструкторът лежеше на пода. Накрая успя да се изправи на крака.
— Съжалявам — каза Адам, който вече беше готов с вдигнат гард.
— Не съжалявай, глупако… сър. Добър удар. Технически нокаут, ако трябва да сме точни, тъй че ще почакам ден-два до реванша.
Адам въздъхна с облекчение и смъкна гарда си.
— Но това не значи, че ще се отървете сега. Следва силова тренировка, сър. Работа с щангите и земна гимнастика.
През следващия час старши сержантът не остави на мира Адам — преследваше го, докато накрая той се строполи на пода, неспособен да вдигне дори вечерен вестник.
— Не е лошо, сър. Сигурен съм, че Външно министерство ще съумее да ви намери подходящо място. Забележете, че повечето от тях са слабаци и дори вие ще имате шанс да блеснете.
— Ласкаете ме, сержант — каза Адам, както лежеше по гръб.
— Стани! — изкрещя инструкторът.
Адам неохотно се изправи, доколкото му позволяваше умореното тяло.
— Сержант, само не ми казвайте, че… не скоростта, а възстановяването доказва физическото здраве — казаха и двамата едновременно.
— Жалко, че сте напуснали армията — каза инструкторът, когато бяха вече в съблекалнята на клуб „Куинс“. — Малко са офицерите, които могат да ме свалят на пода. — Инструкторът докосна нежно брадичката си. — Това ще ме научи да не подценявам мъж, оживял девет месеца на китайска храна. Да се надяваме, че във Външно министерство също няма да ви подценят.
Старши сержантът стана от пейката до гардеробчето си:
— По същото време в сряда?
— Не мога в сряда, сержант. Вероятно няма да съм се върнал от Женева.
— Значи се шляем по Европа, а?
— Мога да дойда в четвъртък сутринта, ако ви е удобно — каза Адам, без да обръща внимание на подигравката.
— Прегледът при оня шарлатанин е следващия понеделник, ако добре си спомням.
— Точно така.
— Тогава в четвъртък, десет часа. Тъкмо ще имате време да си помислите за десния ми прав.
Председателят на КГБ проучваше доклада на бюрото си: нещо не звучеше както трябва. Вдигна поглед към Романов.
— Причината за посещението ви при „Бишов и сие“ е твърдението им, че притежават икона от петнадесети век, чието описание се доближава до интересуващата ни.
— Точно така, другарю председател, и директорът на Госбанк ще потвърди, че той лично уреди срещата.
— Но се оказа, че иконата е на Свети Петър, а не на „Свети Георги и змея“.
— Потвърдено и от Петрова в доклада й.
— А, да, другарката Петрова — каза Заборски и погледът му се върна на листа хартия.
— Да, другарю председател.
— И по-късно вечерта другарката Петрова загадъчно не идва на срещата с вас.
— Необяснимо — каза Романов.
— Но вие сте докладвали за това на другаря Мелински в посолството. — Той спря за малко. — Вие отговаряхте за избирането на Петрова, нали?
— Тъй вярно, другарю председател.
— Това не говори ли за известна липса на преценка от ваша страна?