Под повърхността на звяра
- Автор: Лей Лора
- Серия: Breeds #2
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Под повърхността на звяра». Краткое содержание книги:
Рони Андрюс е влюбена в Тайбър от единадесетгодишна. Когато той я изоставя, на нея не й остава нищо друго, освен да продължи живота си сама. Но след една съдбоносна целувка, Рони вече не може да живее далеч от него.
Какво би направил един мъж, ако пусне телевизора и види, че единствената жена, когато някога е означавала нещо за него, е преследвана от гладни за сензации репортери заради него?
Тайбър Уилямс е един от петимата, наричащи себе си Породи. Винаги е знаел, че Вероника е специална. Дълги години се е борил с животното в себе си и чувствата си към нея, за да може тя да има живота, който заслужава. Но белегът на шията й променя всичко. Тя му принадлежи по законите на природата и никой, нито продажният й баща, нито Съвета по генетика, не могат да попречат на съдбата…
— Симптомите напуснаха Меринъс при зачеването — съгласи се Док, а гласът му бе изпълнен със съчувствие. — Това нещо, досега като че ли се е проявило само при една жена — естествена половинка, в случая с Калън и Меринъс. Никога не се е случвало преди.
Рони притисна с ръце корема си, преглъщайки тежко, отказвайки да си позволи да повърне.
— Направете така, че да не се забременея — изрече тя с треперещ глас.
— Рони… — протестът на Тайбър беше игнориран.
Тя погледна към доктора, борейки се с яростта, надигнала се рязко в нея. Не би позволила това. Не можеше.
— Не ме интересува какво трябва да направите или как, но го спрете.
Тайбър стоеше неподвижен, отказвайки да говори, въпреки болката, заседнала в гърдите му. Можеше да усети ужаса, потрепващ в гласа й, болката, която я разтърсваше, и би дал собствения си живот там и сега, ако можеше да я предпази от това. Не можеше да понесе силната агония, вибрираща в гласа й. Бог да му е на помощ, би дал всичко, за да върне времето назад, да премахне белега и по някакъв начин да направи всичко това по-лесно за нея.
— Съжалявам, Рони — гласът на Мартин отекваше от собственото му съжаление. — Ако можех да направя нещо за теб, бих го сторил. Спиралата няма да свърши работа. Тялото ти ще я отхвърли. Хормонът влияе на всеки орган, за да осигури зачеване. Същото е и при Депо и противозачатъчните хапчета. Не сме открили начин за предотвратяване на това. Не още.
След това Рони се обърна към Тайбър. Душата на младия мъж се разкъса от болка, когато я погледна в очите. Те бяха дълбоки, тъмни езера от нещастие. Всеки животински инстинкт вътре в него настояваше, че трябва да я защити. Рони беше ужасена, а Тайбър нямаше представа как да й помогне.
Той пристъпи към нея, преди тя да успее да проговори, едната му ръка се заплете в разбърканите кичури на косата й, а другата я придърпа по-близо. В този миг Тайбър прокле собствената си душа. Устните му превзеха нейните, езикът му проникна в устата й, принуждавайки я да го приеме, въпреки инстинктивния й импулс да го отхвърли.
Рони никога нямаше да го направи, докато всичко вътре в нея настояваше за него, хормонът атакуваше не само съзнанието й, но и тялото. Ръцете й уловиха раменете му, а от гърлото й се откъсна тих скимтящ звук. Но езикът й погали неговия, устните й се впиха в неговите, въздишката й се превърна в ридание.
Тайбър я държеше здраво, успокояваше я, укротяваше инстинктивното отхвърляне на тестовете, които докторът трябваше да направи. Когато той се отдръпна назад, очите й бяха станали почти черни от емоциите, пълни със сълзи и замъглени от възбуда.
— С живота си, Рони — обеща й той. — С всичко, което съм, кълна ти се, ще защитавам теб и всяко дете, което произлезе от това. Каквото пожелаеш, ще ти го дам, бейби, Бог ми е свидетел. Всичко, за да компенсирам това, което ти причиних.
Тайбър едва успяваше да сдържа собствените си сълзи. Той, който никога не плачеше, който се бореше с чувството, откакто за първи път бе разбрал за ефекта му върху него. Щеше да й даде всичко, което поискаше, само да може да облекчи болката, която знаеше, че разкъсва душата й.
Ръцете на Рони се стегнаха около него, лицето й се притисна към гърдите му. Раменете й потръпваха, докато се бореше с риданията си. Тайбър затегна хватката си, сведе се защитнически над нея и я залюля. Мразеше се с всяка клетка на тялото си.
Най-накрая Рони пое дъх дълбоко и силно. Ноктите й се бяха впили в гърба му и той можеше да усети влагата от сълзите й по тениската си.
— Без повече тестове — прошепна тя.
— Тайбър, трябват ми тези изследвания. Всичко, което направихме с пробите на Меринъс…
Тайбър изръмжа от ярост. Главата му се обърна и погледът му се впи в доктора, докато се опитваше да я предпази от още болка.
— Само един тампон — настоя Мартин. — За Бога, това не е само за нея, Тайбър. Това е бъдещето.
Младият мъж се напрегна, възнамерявайки да я издърпа от масата и да избяга от стаята.
— Не. Той е прав — ръцете й се стегнаха около него, когато раменете му потръпнаха под нея. — Прав е. Мога да го направя. Мога — каза тя, но не отслаби хватката си.
— Ще те държа, бейби — Тайбър я свали бавно върху кушетката и това напомни на Шера, как Калън бе правил същото за Меринъс. — Просто се дръж за мен, Рони. Аз няма да те пускам.
Беше истински ад. Рони опитваше да сдържи виковете си, докато всичко в нея протестираше срещу докосването на доктора, срещу тестовете му, срещу успокояващия му глас. Тя знаеше, че оставя дълбоки белези по гърба на Тайбър с хватката на пръстите си, но не я интересуваше. Или това, или да крещи. Това или да се бори да се освободи.