Под повърхността на звяра
- Автор: Лей Лора
- Серия: Breeds #2
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Под повърхността на звяра». Краткое содержание книги:
Рони Андрюс е влюбена в Тайбър от единадесетгодишна. Когато той я изоставя, на нея не й остава нищо друго, освен да продължи живота си сама. Но след една съдбоносна целувка, Рони вече не може да живее далеч от него.
Какво би направил един мъж, ако пусне телевизора и види, че единствената жена, когато някога е означавала нещо за него, е преследвана от гладни за сензации репортери заради него?
Тайбър Уилямс е един от петимата, наричащи себе си Породи. Винаги е знаел, че Вероника е специална. Дълги години се е борил с животното в себе си и чувствата си към нея, за да може тя да има живота, който заслужава. Но белегът на шията й променя всичко. Тя му принадлежи по законите на природата и никой, нито продажният й баща, нито Съвета по генетика, не могат да попречат на съдбата…
— Как ли пък не! — Рони позволи на целия насъбран гняв и страх да прозвучат в краткото възклицание. — Трябват ми моите противозачатъчни таблетки. Вече пропуснах една — това бе единственото решение. Беше ги вземала преди, за да поддържа месечния си цикъл редовен, но сега се нуждаеше отчаяно от тях. — Вие сте лекар, доставете ми ги.
— Не вършат работа — Док поклати глава, когато Тайбър изръмжа, един нисък, опасен звук, който разтърси тялото й не от страх, както би трябвало, а от възбуда.
— Моля? — Рони повдигна вежди, борейки се с шока. — Какво, по дяволите, искате да кажете с това? Добре, дайте ми Депо-провера или спирала. Не ми пука, но направете нещо.
Беше изключено да има дете. Тя нямаше намерение да забременява, нито от Тайбър, нито от когото и да е, особено на фона на опасността, която Рони започваше да осъзнава, че се крие извън имението. Тайбър и семейството му бяха работили усилено, за да се защитят.
— Депо не действа — докторът напъха един тампон в устната й кухина и го завъртя бързо, почти запушвайки устата й.
Рони прокара пръсти през косата си, когато той се отмести, борейки се с надигащата се паника и с болката, разяждаща тялото й. Чувстваше се така, сякаш всяка кост и мускул в тялото й изгаряха и изпълваха вътрешностите й с топлина.
Пот ороси тялото й и без значение колко се бореше, Рони не можеше да сдържи леките унищожителни тръпки, които я атакуваха.
— Трябва ми вагинална проба — гласът на доктора беше нисък и изпълнен с разкаяние. — Съжалявам. Знам, че не е лесно.
Тайбър се приближи.
— Отдръпни се, Тайбър — Рони беше изумена от яростта, която отекна в заповедта й. — Ако се приближиш до мен, ще забия някоя от тези проклети игли в черното ти сърце.
— По дяволите, Рони, не можеш да го направиш сама — възрази мъжът. — Само се опитвам да ти помогна.
— Помогна ми достатъчно — подигра се тя. Пое няколко пъти дълбоко и успокояващо дъх, преди да се обърне отново към доктора. — Защо е толкова трудно? — попита го момичето. — Кажете ми какво по дяволите, става с мен, преди да направите нещо. Чувствам се така, сякаш огнени мравки разяждат вътрешностите ми и ми писна от това.
Можеше да се справи, уверяваше се тя, докато гледаше Док, запазила яростното си изражение. Нито той, нито Тайбър щяха да се откажат, освен ако не им се противопоставеше решително или не ги заплашеше с физическо насилие.
Док Мартин въздъхна нетърпеливо.
— Млада госпожице, нека първо приключат тези изследвания.
— Докоснете ме и няма да можете да ходите в продължение на дни — Рони изви крака си назад, докато той го гледаше предпазливо. — Искам отговори, преди да напъхате в мен още една игла, тампон или какъвто и да е следващият инструмент за мъчение в този момент — със сигурност не й харесваше външният вид на този проклет метален предмет, който той държеше в ръката си.
— Рони, казах ти какво става — Тайбър пристъпи напред.
Младата жена обърна бавно глава и го погледна с цялата насъбрала се ярост, бушуваща в тялото й. Тайбър отново спря, този път само на крачка от кушетката.
— Чифтосването направи връзка — каза му тя с фалшива сладост, преди да се обърне отново към доктора. — Отговорете ми. И на английски, ако обичате — подигра се Рони, защото не желаеше да се мъчи да разбере какъвто и да било медицински жаргон, който той използваше.
— Накратко — въздъхна възрастният мъж. — Засега тялото ти е пристрастено към хормона, съдържащ се в слюнката, както и в спермата на Тайбър. Ефектите са интензивни, водят до много силно страдание и болка, които си отиват само след… ъъъ… след като връзките са постигнати — той се изчерви пред шокирания й поглед. — Най-доброто, което бяхме в състояние да разберем, бе, че това е естественият начин за осигуряване размножаването на видовете. Обикновено, незначителното количество нормална сперма, което мъжете Породи притежават, ги прави почти импотентни. Но хормонът те инфектира и принуждава тялото ти да овулира на всеки три дни. За да гарантира осигуряването на потомство, той подсилва нормалната възбуда до такова ниво, че да не може да бъде пренебрегната.
Рони прокле собствената си упоритост. Можеше да усети как кръвта се оттича от лицето й, докато стомахът й се преобръща, а умът й се бори да отхвърли диагнозата.
— И завършва с бременност? — гласът й беше едва доловим, когато се опита да проговори.