Огнен лед
- Автор: Касслер Клайв, Кемпрекос Пол
- Серия: Numa Files: Kurt Austin #3
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Огнен лед». Краткое содержание книги:
В сърцето на бившия Съветски съюз, минен магнат се е провъзгласил за новия руски цар. Заявявайки, че е пряк наследник на Романови и с подкрепата на милиарди долари, той е решен да свали нестабилното руско правителство. Несъгласието на САЩ не може да го спре. Една вътрешна криза би отклонила общественото внимание в Америка, макар и за известно време, а той знае как да я предизвика…
Изпълнена с напрегнато действие и богато въображение — запазена марка на автора — книгата „Огнен лед“ е блестящо произведение на майстора на приключенския жанр.
— Здравей Кърт, стари приятелю. Как караш отпуската?
— Свърши. Както и твоята впрочем, длъжен съм да ти кажа.
Усмивката на Завала посърва и израз на болка помрачава красивото му лице, докато Остин излага плановете си за най-непосредственото бъдеще. Той оставя телефона с дълбока въздишка, поглежда в преданите, красиви очи на своята спътничка и съобщава:
— Опасявам се, че имам лоши новини: баба ми е починала току-що.
Докато Завала се мъчи да компенсира разочарованието на дамата си с дълъг списък умопомрачителни обещания, Пол Траут е сгънал като богомолка двуметровата си фигура над един микроскоп в Океанографския институт на Масачузетс, зает с вдъхновяващата задача да изследва кални проби от най-дълбокото дъно на Атлантическия океан. Макар това занимание да дава обилни възможности човек да се изпоцапа, лабораторната манта на Пол е безупречно бяла. Вързал е една от безбройните си ярки папийонки, а светлокестенявата му коса е сресана с път точно по средата и след това назад над ушите.
Траут пораства в Уудс хол, където баща му се занимава с риболов и при всяка възможност, се завръща при корените си. Поддържа близки приятелски връзки с мнозина учени от този световно признат институт и често им предоставя знанията и опита си на дълбокодънен геолог.
Съсредоточеното внимание на Траут е отвлечено от глас, който вика името му. Без да вдига глава от микроскопа, той поглежда нагоре и забелязва една от техническите помощнички.
— Току-що ви потърсиха по телефона, доктор Траут — казва тя и му подава слушалка. Мисълта му е все още на морското дъно и когато чува гласа на Остин, приема, че му се обажда от централата на НАМПД.
— Върна ли се вече, Кърт?
— Всъщност, още съм в Истанбул, където ще пристигнеш и ти до двадесет часа. Имам една задача за теб тук, в Черно море.
Лешниковите очи на Пол примигват. Истанбул. Черно море? Реакцията му е тъкмо обратната на тази при Завала:
— Винаги съм искал да поработя по онези места. Колегите ми ще позеленеят от завист.
— Кога тръгваш?
— Затънал съм до уши в кал, но мога да замина веднага за Вашингтон.
Линията заглъхва в другия си край, докато Остин си представя Пол потънал в кал. Той е свикнал с характерната за всеки истински янки ексцентричност на Траут и се отказва да научи подробностите. Добавя само:
— Кажи на Гемей.
— Наслука, капитане — отвръща Траут, с прочутото рибарско пожелание. — До утре.
На шест метра под водната повърхност, източно от Маратон, във Флорида кийз, жената на Пол, Гемей, чопли с нож около голям корал. Откъртва парченце и го прибира в специална торбичка на кръста си. Тя използва част от свободното си време, за да помогне на група специалисти, които проучват причините за влошения коралов растеж в района. Заключенията й не са обнадеждаващи. Положението е по-лошо от миналата година. Новите корали, които не са направо ликвидирани от отровните отпадъчни води на Флорида, са безцветни или кафеникави и нямат нищо общо с веселия колорит на съплеменниците си от бистрите води на Карибите или Червено море.
Долавя остър плющящ звук — някой сигнализира от повърхността. Прибира ножа в канията, променя налягането в компенсатора и с няколко мощни тласъка на изваяните си бедра, изскача над кораловия риф. Хваща се за наетата лодка и примигва срещу яркото слънце на Флорида. Съсухреният лодкар, наричан Бъд, заради марката бира, която харесва, държи малко чукче, с което е сигнализирал върху металната стълба на кърмата.
— Капитанът на пристанището се обади по радиото — крещи Бъд. — Мъжът ти те търсел под дърво и камък.
Гемей доплува до стълбата, подава кислородната бутилка и колана си, а после се прехвърля в лодката. Изтръсква солената вода от тъмночервената си коса и бърше лице с кърпа. Тя е висока и слаба за ръста си и ако свали някой здравословен килограм, ще да заприлича на модел. Изважда парчето корал и го тика под носа на Бъд.
Той поклаща глава.
— Водолазният ми бизнес отива на кино, ако това продължи.
Той е прав. Нужно е колосално обединено усилие от страна на всички — от местното население до Конгреса, — за да се върне животът по тези места.
— Оставил ли е съобщение мъжът ми?
— Да — веднага да му се обадиш. Викал ви някой си Кърт. Май отпуската ти свърши.
Тя се усмихва, като разкрива съвсем леко раздалечените си предни зъби и подхвърля парчето корал на Бъд.