Сливане

— В какъв смисъл?

— Може би съм учил и други деца толкова умни, колкото Куинтъс, но нито тогава, нито по-късно съм имал някой ученик, който да иска толкова много да бъде първенец. През този първи ден в моя клас още не беше чул думата „амбиция“. Но той вече беше амбициозен. Знаете ли, че още през първия ден си смени името? В класа дойде като Джон Джонс, но вече беше решил, че това име е много обикновено за онова, което възнамерява да стане. Искаше да има специално име. И обяви, че от този ден нататък се казва Куинтъс Блум. Отказваше да отговаря на всяко друго име. И беше толкова упорит, че чак плашеше. Беше готов да направи всичко, за да бъде на върха дори ако това означаваше малко да поизлъже, стига да е сигурен, че няма да забележа — Орвал Фриймонт забеляза изражението на Дариа. — Не се шокирайте. Всички деца са склонни да го правят. Разбира се, в неговия случай причината за това отчасти се дължеше на факта, че той бе малко низвергнат. Вие знаете колко жестоки могат да бъдат малките деца. Кожата на Куинтъс беше в такова ужасно състояние, с големи червени язви по лицето, ръцете и краката, които изглежда с нищо не можеха да се излекуват.

— Имал ги е още тогава?

— Това е срамно. Нерви, предполагам, и се обзалагам, че той и сега ги чопли, когато мисли, че никой не го гледа. На каквото и да се дължат, това не прави язвите и струпеите по-малко реални. Зад гърба ми другите деца му викаха Струпейчо. Той не им отговаряше. Бедното малко момче само навеждаше глава и учеше още по-усърдно. Ако бяхте дошла при мен и ме бяхте попитали кой от моите ученици ще успее, дори тогава щях да ви кажа Куинтъс Блум. Той се нуждаеше от това, другите не.

— Забелязали ли сте да има други таланти?

— Сигурно е имал. За възрастта си той пишеше най-добре и най-ясно от всички деца, които познавам. Дори когато беше разбрал нещо малко погрешно, аз му пишех един допълнителен плюс просто за начина, по който го беше изразил.

— Предполагам, че не пазите нищо от онова, което е написал през първите години в училище?

Орвал Фриймонт поклати глава.

— Ще ми се да го бях направил. Не ми мина през ума, че Куинтъс Блум ще стане толкова прочут, иначе бих го направил. Но вие знаете как е с учителите — малките деца растат, идват следващите и човек съсредоточава цялото си внимание върху тях. Това го поддържа млад. Аз помня Куинтъс Блум и винаги ще го помня, но никога не съм отделял много време да мисля за него.

Дариа погледна часовника си и стана.