Сливане

Когато Айнщайн през 1915 година публикува в окончателна форма уравненията на общата теория на относителността, той ги използва за изучаване на цялата Вселена. Скоро той открива нещо изненадващо и смущаващо. Според тях никоя материална Вселена не остава неподвижна. Тя или се разширява, или се свива.

За да преодолее този проблем, Айнщайн въвежда в своите уравнения един член, който нарича „космологическа константа“. Десет години по-късно е открито, че Вселената наистина не стои неподвижна. Далечните галактики се отдалечават. Вселената се разширява. Тогава Айнщайн пише, че въвеждането на космологическата константа е най-голямата грешка в живота му. Без нея е можел да предскаже разширяването на Вселената много преди то да бъде измерено, но е проиграл шанса си. Веднъж въведена, за да ограничи разширяването на Вселената, космологическата константа се превърна в чудовище, което е трудно да бъде убито… Тя съществува и до днес.

Това не накърнява репутацията на Айнщайн. Той ще бъде почитан, докато има хора, които се занимават с физика. Всеки писател обаче, който описва Вселената, се натъква на един и същ проблем — вселената на въображението иска да се разширява и прави това в няколко различни посоки. Това разширение може да достигне дотам, докъдето се простира фантазията на автора, без да е необходимо той да го контролира.

Наследената Вселена започна с едно просто наблюдение — във физиката няма теория, която да казва, че един обект не може да изчезне от време-пространството1 в една точка и мигновено да не се появи в друга. Квантовата теория подкрепя тази гледна точка. Елементарните частици2 непрекъснато изчезват от едно място и се появяват на друго, без някой да може да обясни как се извършва този преход. Теорията на относителността изключва ускоряването на един предмет до или над скоростта на светлината, както и изпращането на сигнали през обикновеното пространство със свръхсветлинна скорост. Но мигновеното изчезване и появяване отново на друго място не се изключва.

Така че да допуснем, че структурата на време-пространството е по-сложна, отколкото изглежда на пръв поглед, и някои места могат да бъдат достигнати от други точки без пътуване в общоприетия смисъл на думата. Вие можете да наречете тези специални места космически канали3 или времепространствени сингулярности4. Аз ги наричам възли на мрежата Боуз.

Тази идея има едно очевидно следствие — междузвездните пътувания стават много по-лесни. Вселената, или най-малко леснодостъпната Вселена, силно се разширява.

Има и две други не толкова очевидни следствия. Ако само определени места могат да бъдат възли на мрежата Боуз, идеите, вложени в научната фантастика за междузвездните пътувания, трябва да се променят.