Ледената принцеса

— Да, прозорците не са добре уплътнени, затова при най-малкия повей на вятъра човек трябва да обуе най-дебелите си чорапи. Разбира се, проблемът лесно може да бъде разрешен, като се сменят всички прозорци.

Лукас я погледна гневно, но Ерика се престори, че не го забелязва. Вместо това хвана под ръка агент Шел, който вероятно би замахал радостно с опашка, ако беше куче.

— Както разбирам, вече сте видели горния етаж, затова можем да продължим в приземния. Да не ви притеснява миризмата на мухъл. Няма страшно, стига да не сте алергичен. Аз практически съм живяла там и нищо ми няма. Лекарите се категорични, че астмата ми в никакъв случай не се дължи на това.

При тези думи, като кулминация, тя се разкашля силно и се преви на две. С периферното си зрение видя как лицето на Лукас започва да бие на червено. Знаеше, че блъфът й ще лъсне при един по-внимателен оглед на къщата, но поне можеше да подразни Лукас, което си беше някаква утеха.

Агент Шел, изглежда, изпита голямо облекчение да излезе отново на чист въздух, след като Ерика така ентусиазирано му разкри всички предимства на приземния етаж. Лукас не продума и дума до края на огледа и Ерика усети леко безпокойство. Дали не бе попрекалила с детинската си шега? Зет й също прекрасно знаеше, че една внимателна проверка на състоянието на къщата няма да покаже нито един от „разкритите“ от нея „дефекти“, но тя се бе опитала да го направи за смях, а Лукас Максуел не прощаваше подобно поведение. С лек страх наблюдаваше как агентът потегля с колата си, като радостно им маха за довиждане. Разбира се, преди това им обеща, че съвсем скоро могат да очакват посещение от специалист, който да огледа къщата от тавана до мазето.

Ерика влезе първа обратно в антрето. В следващата секунда се оказа залепена за стената, а Лукас я стискаше брутално за шията. Лицето му бе на около сантиметър от нейното. Гневът, който съзря в очите му, я накара за първи път да осъзнае защо на Ана й бе толкова трудно да го напусне. Ерика видя мъж, когото нищо не може спре. Беше като вцепенена, страхуваше се дори да помръдне.

— Никога повече не прави така, никога, чуваш ли! Никой не може да ме излага така безнаказано, така че много внимавай!

Той изсъска репликите си с такава сила, че опръска лицето й с капки слюнка. Ерика потисна импулса си да я изтрие с ръка. Вместо това продължи да стои неподвижно като камък, като горещо се молеше той най-накрая да си тръгне и да се махне от къщата й. За нейно най-голямо учудване Лукас стори именно това. Пусна я и тръгна към вратата. Но точно когато тя си отдъхваше с облекчение, зет й бързо се обърна, направи една голяма крачка и отново застана пред нея. Не й даде време да реагира, хвана я силно за косата и притисна устата си към нейната. После със сила промуши езика си между устните й и така силно я стисна за гърдите с една ръка, че сутиенът се вряза в тялото й. След това с усмивка тръгна към вратата и изчезна в зимния студ. Ерика се отпусна едва когато го чу да пали двигателя на колата си и да потегля. Свлече се на пода с гръб към стената и отвратена изтри уста с горната част на ръката си. Целувката му по някакъв начин й се стори още по-заплашителна от ръката на врата й. Усети как започва да трепери. Прегърна силно колене с ръце, склони напред глава и се разрида. Не заради себе си, а заради Ана.