Светлинка в нощта
- Автор: Спаркс Николас
- Серия: Jeremy Marsh #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Ера
- ISBN: 978-954-389-237-2
- Переводчик: Маргарита Терзиева
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Светлинка в нощта». Краткое содержание книги:
Лекси Дарнъл работи в местната библиотека. Разочарована от предишните си връзки, тя е решила да прекара живота си в малкото градче.
Срещата им напълно обърква плановете на Джеръми, той е силно заинтригуван от тази красива и откровена жена. А Лекси не може да отрече, че е привлечена от самоуверения журналист.
Ако искат да запазят пламналата неочаквано любов, те ще се изправят пред труден избор, който ще бележи живота им завинаги.
Той прерови за втори път книгите пред себе си, записа си различни дати за промени в града, особено нещо, случило се около гробището в началото на деветнайсети век.
Времето минаваше и списъкът му нарастваше с всеки изминал час. Джеръми научи, че в първите години на века — от 1907 до 1914, в северната част на града са построени много къщи. Малкото пристанище било разширено през 1910, второто разширение е било през 1916, а през 1922 имало и трето. Като се прибавеха откритите каменни кариери и мината за фосфор, разкопките наистина били големи. Железопътната линия била прокарана през 1898 и разклоненията до различни части на окръга продължили да се строят до 1912. Подпорите за моста над реката били готови през 1904, а от 1908 до 1915 година били построени три големи фабрики: текстилна, фабрика за производство на хартия и друга за производство на фосфор. От трите единствено фабриката за хартия продължаваше да работи. Текстилната била затворена преди четири години, а мината за фосфор — през 1987. Това елиминираше и двете предприятия като възможни източници на светлина.
Той провери отново датите, убеди се, че са точни, и подреди купчината с книги, за да може Лекси да я разнесе по рафтовете. После се облегна назад, протегна схванатите си крайници и хвърли поглед към часовника. Вече наближаваше обяд. Няколко ползотворни часа, си каза и погледна към отворената врата зад гърба си.
Лекси не дойде да го провери нито веднъж. Той я очакваше и нейната непредвидимост му допадна. Съжали, че тя не живееше в неговия град или поне наблизо. Щеше да е интересно да види докъде можеха да стигнат нещата между тях.
Лекси се показа на вратата след няколко минути.
— Здравей — усмихна му се тя. — Как върви?
— Много добре — увери я Джеръми. — Благодаря.
Тя облече якето си.
— Виж, мисля да отида да си взема нещо за обяд. Искаш ли да ти донеса нещо?
— До „Хърбс“ ли отиваш?
— Не. Ако на закуска ти се е видяло шумно, опитай се да влезеш на обяд. Но мога да ти взема нещо за вкъщи на връщане.
Колебанието му продължи по-малко от миг.
— Може ли да дойда с теб? Имам нужда да се пораздвижа. Цяла сутрин не съм мърдал от мястото си, а и ще ми е от полза да видя къде другаде може човек да хапне. Освен това се надявам да те придумам да ме разведеш наоколо — каза и замълча за момент. После добави несигурно: — Ако това не те затруднява, разбира се.
Тя отвори уста да откаже, но чу в главата си думите на Дорис и се обърка. Да се съгласи ли или не? Въпреки своето убеждение — благодаря ти за това, Дорис — се чу да казва:
— Добре. Но имам на разположение не повече от час. После трябва да се върна, така че не знам доколко ще мога да ти бъда от полза.
Отговорът й го изненада не по-малко от самата нея, той скочи от стола и тръгна към вратата.
— Колкото и да е кратко, все ще ми е от полза. Ще запълни белите петна. Знаеш ли, интересно ми е да разбера какво правят хората на такова място, когато не работят.
— Под „такова място“ имаш предвид „малко и забутано градче“, нали?
— Не съм казал, че е забутано. Това са твои думи.
— Да, но са мислите ти. Аз обичам града си.
— Сигурен съм в това — съгласи се той. — Защо иначе ще живееш тук?
— На първо място, защото няма нищо общо с Ню Йорк.
— Била ли си там?
— Някога живеех в Манхатън. На Западна шейсет и девета.
Джеръми се закова на стъпалото и за малко не полетя надолу.
— Това е на няколко пресечки от моето жилище.
Тя се усмихна.
— Светът е малък.
Той тръгна бързо по стълбата, не искаше да изостава от нея.