Потрес

Косата на Хана изглеждаше ужасно, а гримът й беше размазан, но тя бе обещала на баща си, че ще раздава на участниците значки и сувенири с образа на Том Мерин.

— Вземете си бананче! — каза тя на един слаб възрастен мъж, който мина, пъхтейки покрай нея, и му подаде банан със стикер ГЛАСУВАЙТЕ ЗА ТОМ МЕРИН, залепен на кората. — Гласувайте за Том Мерин! — Хана подаде водни чаши с надпис ТОМ МЕРИН на две закръглени жени на средна възраст, които, вместо да тичат, вървяха сгушени под един чадър.

— Напред, давайте!

Кейт, която стоеше до нея, захлупила здраво качулката на анорака си, се изкиска игриво.

— Едва ли ще успееш да накараш точно тях да се размърдат.

— Сигурно не — засмя се Хана, когато внушителните задни части на жените се скриха зад ъгъла.

— Ти защо не участваш в маратона? — Кейт тикна един полуобелен банан в ръцете на една слабичка жена, която тичаше със слушалки на айпод в ушите. — Помня, че миналата година мама ме накара да викам за теб.

Хана сви рамене. Миналата година беше бягала заедно с Майк — и го беше победила с преднина от няколко секунди. Двамата го бяха отпразнували с една голяма чиния спагети в „Раят на спагетите“ и бяха толкова въодушевени от постигнатите резултати, че се записаха в още няколко състезания през лятото. Но след раздялата им Хана се отказа да бяга.

Тя стрелна Кейт с поглед.

— Всъщност въпросът е ти защо не се състезаваш? — Кейт беше шампионка с отбора по крос в пресечена местност в предишното си училище в Анаполис. Изабел не спираше да се хвали с това.

Кейт зарови пръсти в кестенявата си коса.

— Защото Наоми и Райли се записаха първи. Състезанието не е достатъчно голямо и за трите ни.

Хана наля още вода в чашите, просто защото не знаеше къде да си пъхне ръцете.

— Значи все още сте скарани?

— Да. — Кейт запляска шумно на преминаващите бегачи. — Скарана съм само с Наоми. Не и с Райли.

Хана погледна Кейт с надеждата да научи още подробности. Заради нея ли се бяха скарали? Дали Кейт защитаваше Хана, или беше против нея? Но в този момент телефонът на доведената й сестра иззвъня и тя се скри под навеса на близкото кафене, за да приеме обаждането. Хана продължи да гледа преминаващите състезатели. Имаше студенти от Холис, мокрите им тениски бяха прилепнали към телата. Имаше бегачи-ентусиасти, облечени със състезателни потници и маратонки. Внезапно на завоя се появиха две познати фигури. Синьо-черната коса на Майк бе прилепнала към главата му. Той носеше бяла тениска с дълги ръкави, торбести черни шорти и неоновожълти маратонки Найк. Дясната му ръка стискаше здраво ръката на Колийн. Двамата бяха облечени с еднакви дрехи — но бялата тениска на Колийн бе станала прозрачна от дъжда. Заболя я като видя, че хобито на Хана и Майк сега беше станало хоби на Майк и Колийн.