Топ мистериите на България
- Автор: Панайотов Слави
- Год: 2018
- Язык: болгарский
- Жанр: Картины, альбомы, иллюстрированные каталоги
Электронная книга - «Топ мистериите на България». Краткое содержание книги:
Някои хора твърдят, че на един от камъните личи стъпката на дявола. Местните разказват, че мястото е обвито в лоша енергия и не е хубаво да се ходи там след залез слънце. Тогава злите сили са най-активни и лоши неща ще сполетят дръзналите да минат по моста.
Друга легенда свързана с построяването на моста гласи, че майсторът вградил сянката на любимата си, до-като му носела обяд. Ако се чудите как е възможно да се вгради една сянка, то съветът ми е да погледнете буквално. Строи се върху падащата сянка от човека. Мотивът с вграждането е добре познат от литературните творби през Възрождението на България. Дали тази практика е била реална, можем само да гадаем. Но се вярва, че когато вградиш нечия сянка, то конструкцията ти е здрава и силна, но човекът започва да напуска света на живите. Така след като майсторът направил това зло дело, любимата му скоро починала. Факт е, че мостът обаче е здрав до днес.
Освен стъпката на дявола на един от ключовите камъни на големия свод се вижда очертание, което напомня на печатите на Соломон. Има хора, които могат да го покажат. Така се подсилват твърденията, че великият еврейски цар е минавал по този маршрут. Това подсказва, че мостът всъщност е много по-стар, отколкото предполагаме.
Нека сега обаче да се отдалечим малко от легендите и да навлезем повече в историята. Тя свидетелства, че мостът е построен по нареждане на османския султан Селим I (1512 - 1520 г.). Човекът, който бил нарамен със задачата, бил Димитър от съседното село Неделино. Тук отново имаме разминаване, защото историческите факти не споменават напълно ново изграждане, а реставрация. Дали на мястото е имало по-древен мост, който е трябвало да бъде подсилен и устроен така, че да минават керваните? Какъвто и да е отговорът - едно е ясно. Вече 500 години мостът стои непокътнат и здрав, без каквито и да е било ремонтни дейности.
Конструкцията на Дяволския мост също е интересна - островръх, спускащ се полегато към двата бряга. Налични са 3 арки и 4 отвора, които служат за преминаване на водата, ако реката е вдигнала нивото си. Цялата дължина на моста е 56 метра, а широчината му е 3.5 метра. Най-високият свод е 12 метра. От 1982 г. мостът е обявен за паметник на културата на България.
Някои източници твърдят, че след направено радиоиз-отопно изследване Дяволският мост е датиран от първата половина на III век сл. Хр., т.е. той е на над 1700 години. В подкрепа на това твърдение влиза и цялостната архитектура на моста, която много напомня на римските виадукти. Отделно сред местното население той е познат и под друго име - Дженевис кюпрюсю или в превод - Римския мост.
И ето, че отново стигаме до твърдението, че мит, легенда и реалност се вплитат в един сложен възел, чиито нишки трудно можем да открием, за да бъде разплетен. Едни вярват на едно, други - на друго, но в крайна сметка местността е наистина необикновена
и си заслужава да бъде посетена. В близост до Ардино се намират и Орловите скали - тези странни трапецовидни ниши, за които вече говорихме. Така че ако сте там, не ги пропускайте.
Светилището Скрибина — камъкът, който лекува
Ако си мислите, че чудесата на най-мистериозната планина са свършили дотук, жестоко се лъжете. Недалеч от Село Крибул, община Сетовча, там, където Пирин и Родопите са си устроили среща, се намира светилището Скрибина. Обвитата в загадки местност всъщност е светилище на траките, датирано от IV век пр. Хр. Археолозите предполагат, че на мястото са се извършвали древни ритуали за здраве и почит към боговете. В наши дни много хора се стичат, за да търсят изцеление и да се докоснат до магията, която струи от мегалитите. Немалко са историите на хора, които са оздравявали, след като са били част от култов ритуал.
Светилището Скрибина е известно и с баба Хава -жрицата от Крибул. Нейната история започва, когато разбира, че е болна от рак. След като посещава мегалит-ния комплекс и извършва древни ритуали, тя оздравява и се зарича да помага на хората. Името й е Юлия Земеделска, родом от Крибул, и е отдала остатъка от живота си да служи като жрица на тракийското светилище и с помощта на мистичните сили там да изцелява хората. Тя разказва, че за ритуала знае от сестра си и майка си, но кои го е предал на тях самите, не се знае. Баба Хава не взима пари, казва, че така щяла да продаде лека При нея са идвали болни от цяла България, християни и мюсюлмани, които безотказно посреща с позитивизъм. За да получиш помощ от камъка, трябва да отидеш там с вяра, добавя още лечителката.