Топ мистериите на България
- Автор: Панайотов Слави
- Год: 2018
- Язык: болгарский
- Жанр: Картины, альбомы, иллюстрированные каталоги
Электронная книга - «Топ мистериите на България». Краткое содержание книги:
Черепи на извънземни
През вече далечната 2001 г. в района на Златоград е намерена странна находка - череп с неустановен до момента произход. Откривателят се казва Роман Генчев и след като не е могъл да установи вида, го изпраща към Българска академия на науките. Оттам обаче вдигат рамене и дори след подробен анализ не могат със сигурност да кажат на кого принадлежи. Те заключват, че черепът е с неустановен произход, но не бързат да кажат „извън земен.“ Това е нормално, когато човек се сблъска с нещо уникално и извън границите на познанията си. Историята
се потулва и някак си темата бива забравена. Точно как-то и другите находки и артефакти, които биха оспорили добре познатия произход на човека.*
В книгата на Валентин Хаджимитов - „Извънземни в Родопите“, Роман Генчев разказва какво му се е случвало, преди да намери въпросния череп, ето откъс:
„Всичко започна през 1999 г. В началото на месец март у мен се появи необяснимо усещане, чувство. То ме караше да обикалям по непознати местности, в близост до които имаше реки с каменисти брегове и корита.
Аз съм земен човек, който вярва в реалността. Не вярвам на сензитиви, гледачи, баячи и измислени проповедници. Зная едно: не е необходимо човек да ходи на църква, за да се пречисти. Връзката с Бог може да се осъществи във всеки момент и на място, което човек сметне за добро.
След рождения ми ден през юни 2000 г. насън ми се яви планинска местност, която никога не бях виждал. В съня си чувах глас да ми казва: „Роман, иди там“. Гласът идваше от непознати мъже. Каква е тази местност, къде
трябва да ида и защо - никой не
ми казваше.
Подтикван от вътрешното си чувство, аз продължавах да търся местността от съня си. Около 15:00 часа тя се появи пред нас. Няма да забравя думите, които, без да знам защо, изрекох: „Тук ще имам работа с години!“.
При вида на местността се развълнувах. Почувствах, че започвам да олеквам. Не знаех какво трябва да правя, исках само да сляза от колата и да ходя по тази пуста, скалиста местност.
Реших да се върна в колата, но краката ми изведнъж натежаха, сякаш бяха от олово. Това трая кратко,
* http://www.fenomenibg.com/modules/news/article.php?storyid=83 може би петнадесет-двадесет секунди. Обърнах се и се запътих назад, когато на около двадесет метра от мен видях нещо, което се белееше. В първия миг не можах да различа какво е това. Доближих и разпознах предмет, приличащ на череп. Нещо ме накара да го взема. Черепът бе странен. По него нямаше пръст. Той бе хладен, но ръцете ми започнаха да излъчват топлина и се изпотиха.“
Две години по-късно, през 2003 г., е открит втори идентичен череп. Разликата е единствено в размера на костните образувания. Странно съвпадение или някаква сила е подпомогнала откритията не е ясно. Факт е, че в рамките на две години два еднородни черепа изкачат в Родопите.
Вторият череп е открит в района на Асеновград от Ценко Симеонов, който тогава е на 37 години. Той твърди, че има свръхсетивни възприятия и ясновидски сънища още от детска възраст. Историята на находката обаче не е свързана с тях, ами е съвсем обикновена.
През един хубав ден Ценко решил да отиде до параклиса „Св. Димитър“, който е кацнал на хълм близо до Асеновград.
Тук напомням, че става въпрос за същия параклис, който се смята за вход към подземния тунел, минаваш под Стара планина и стигаш до Румъния. Разказах ви за него в главата „Тайните тунели на България“.
Целта на пътуването му било разходка до добре познатото място за медитация. Ценко минавал разстоянието от дома си дотам за около час и често го посещавал. Въпреки добрите си познание над местността Ценко, без да знае как, хванал друга пътека, която води до съседния хълм. Скоро след „погрешния завой“ той осъзнава, че нещо не е наред, но въпреки това решава да продължи напред. Гледката е прекрасна и тъй като нямал закъде да бърза, Ценко медитира няколко часа и се любува на природата. Решава да се упъти към вкъщи, след като слънцето вече залязва и се стъмнява. Спуска се по склона, който води до пътеката, но неусетно ритва някакъв предмет. Когато го вдига от земята осъзнава, че това е череп, който може би принадлежи на някакво животно. Ценко се заоглеждал, за да намери тяло, но наоколо нямало останки от скелет или кости. В дните след находката Ценко показва черепа на приятели и така мълвата до няколко дни достига медиите.