Гай-джин
- Автор: Клавелл Джеймс
- Серия: Азиатска сага #6
- Год: 1993
- Язык: болгарский
- Год: Библиотека 48
- Переводчик: Милена Лилова
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Гай-джин». Краткое содержание книги:
— Току-що го заловихме, господарю.
Бе адресирано до Сайто, главния дворцов съветник на Бакуфу, и носеше личния печат на тайро Нори Анджо. Дворцовият управител се поколеба, после разчупи печата с лакирания си нокът.
Анджо бе изпратил съобщението призори:
„Водачът на гай-джин безочливо отказа да се подчини на императорската заповед да напусне Йокохама и те се готвят да ни завладеят. Съставете заповед за гражданска мобилизация за подпис от Императора. С този документ аз официално моля Императора да я подпише незабавно. След това спешно разпратете преписи до всички даймио. Уредете шогунът Нобусада тутакси да се завърне в Йедо, за да оглави войските ни. За предпочитане е принцеса Язу да остане в Киото. Официално каним господаря Йоши да се завърне веднага.“
Дворцовият управител помисли-помисли и реши самодоволно да вземе връх над Сайто, а Императорът никога да не подпише заповед за мобилизация. Много внимателно върна съобщението на мястото му и запечата тубичката с тайния си запасен печат.
— Върни го на гълъба и се увери, че ще пристигне!
Щом остана сам, се разхихика:
„Война! Добре. Анджо бе възможно най-добрият избор за тайро. Те до един ще се издавят в собствената си пикня заедно с всички гай-джин и с Йоши — до един.
С изключение на принцесата. Тя ще остане тук и ще бъде вдовица. Колкото по-скоро, толкова по-добре.“
39.
Село Хамамацу
Понеделник, 10 декември
Сумомо се събуди доста преди да се развидели. Бе сънувала кошмари. Не пътуваше по Токайдо с господаря Йоши и с Койко, а се намираше в Киото, преследвана от войниците на Бакуфу начело с Абе и натикана в капана на горящата къща на шиши. Отвред се носеха писъци, навсякъде имаше кръв, стреляха пушки. Тя се напъха в тесния тунел след Такеда и Кацумата, едва се побра в дупката, запълзя след тях. Стените и сводовете я притискаха, дращеха я и все повече се стесняваха. Въздухът не достигаше, давеше я прахоляк. Пред очите й краката на Такеда се промъкваха напред, той пъхтеше, нещо или някой се движеше точно зад нея, после Такеда се превърна в Йоши, който я срита, спря я и изчезна — а пред нея нямаше нищо — освен този подземен ковчег.
След като сърцето й се поуспокои и очите й различиха стаята в засенчената светлина на петролната лампа, Сумомо забеляза, че един от войниците я наблюдава от съседните футони. Снощи тя бе съпроводила Койко при Абе и той й бе наредил да спи в тази обща стая. Имало достатъчно място в единия й край. Тук се бяха настанили четирима стражи — двама спяха, а другите двама бяха на дежурство. Тя си постла легло там, но не заспа. Чувстваше се объркана, защото бе чула Йоши да казва на Койко, че няма да продължат по-нататък с него. Бе дочула и как Койко предупреждава Абе:
— Господарят Йоши реши аз и моят отряд от утре да продължим по-бавно.
— Какви приготовления изисква той, госпожо?
— Струва ми се, че каза ти и още десет войници да ме придружите до Йедо; толкова съжалявам, задето създавам затруднения.
— За мен това не са затруднения, госпожо, стига той да е в безопасност.
„В безопасност и недосегаем — бе си помислила Сумомо, обезсърчена от промяната в плана. — Всичко може да се случи, докато стигнем в Йедо.“
В края на краищата девойката заспа. И засънува. Обикновено спеше без сънища. Преди да си легне и сутрин, след като се събудеше, винаги се молеше: „Наму Амида Буцу“ — просто произнасяше името на Буда Амида и това бе достатъчно, ако наистина съществуваше някакъв бог, на когото да се моли. Снощи забрави. Сега безшумно произнесе думите и затвори очи.
И след миг отново се озова в хижата на шиши.
Това бе най-страшното преживяване в живота й — това нападение без предупреждение, стрелбата през стените, мигът, в който главата на младежа до нея се пръсна, а момчето дори не успя да извика. Но останалите крещяха — къде от ужас, къде от болка, докато случайните куршуми се сипеха отгоре им. Кацумата за момент се смръзна, а после пое отбраната, нареди на едни да щурмуват отпред, а на други — отзад. И двете им нападения бяха отблъснати. Тя не знаеше къде да се скрие, разбираше, че всичко е загубено. Започна пожарът сред нови писъци и нови потоци кръв… краят: „Наму Амида Буцу, Наму Амида Буцу.“ И тогава нечии ръце я сграбчиха грубо и я натикаха в дупката след бягащия Такеда, който, бълнувайки, блъсна някого от пътя си, както бе сторил и Кацумата… и нейният спасител шиши, чието лице тя така и не видя — боецът на свой ред бе убит, завърза се схватка, която запуши отвора на тунела, и за останалите бе вече много късно да избягат.