Вихърът на Жътваря
- Автор: Ериксън Стивън
- Серия: Малазанска книга на мъртвите #7
- Год: 2008
- Язык: болгарский
- Год: БАРД
- ISBN: 978-954-585-932-8
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Вихърът на Жътваря». Краткое содержание книги:
Когато мечът замахна, за да го порази в слепоочието, Трул се сниши, после се превъртя, за да избегне втория посичащ надолу меч. Не се оказа достатъчно бърз. Острието се вряза дълбоко в дясното му бедро и изхрущя в здравата кост.
Трул докопа ръката на Измамника, дръпна и изви — болката, докато се мъчеше да изтръгне врязалия се в бедрото му меч, го заслепи, изпълни черепа му с нажежен до бяло огън — а срещу другия меч не можеше да направи нищо…
Но Измамника, леко изваден от равновесие, пристъпи настрани — и стъпи право върху дръжката на каменното копие, което се изтъркаля под тежестта му.
И той падна.
Трул посегна към копието. Сграбчи го с две ръце, както лежеше на една страна, затиснал под себе си единия пеещ меч — ръката на Измамника се мъчеше да го измъкне — и натресе тъпия край в гърдите на противника си.
Изби всичкия въздух от дробовете му.
Измамника залитна назад и изпусна меча. Трул удари с ръка по дръжката и острието се измъкна от бедрената кост.
Белият огън си остана в ума му, докато се мъчеше да се надигне на колене, а после да се изправи. Раненият крак отказа да му се подчини и той изръмжа, обзет от внезапна ярост, изправи се все пак и повлече крак към Измамника…
Серен Педак — след като всичките й усилия да прогори мозъка на Клип се провалиха — се сви назад, щом ухиленият вече Тайст Андий, отказал се да гони Удинаас, се обърна и тръгна към нея, извадил отнякъде нож и рапира. С кървави зъби, с кървави капки от очите като сълзи…
В този момент — невероятно — Трул Сенгар успя да надделее над Силхас Руин — блъсна го, удари главата му в камъните и го зашемети.
А Клип се обърна, видя какво става и се понесе като мълния към Трул.
Замахът на копието го пресрещна. Клип парира в последния миг и на лицето му се изписа изумление — той разбра, че се бори за живота си.
Срещу един осакатен Тайст Едур.
Който го изтласка стъпка назад.
После — втора.
Рани разцъфнаха по тялото на Клип. Лявата ръка. През ребрата от дясната страна. Острието разпра дясната му буза.
С внезапно, смайващо бързо движение Трул Сенгар обърна копието, удари ръката на Клип с каменния прът и я счупи. Нов пукот, този път в дясното рамо — и ножът изхвърча от ръката му. Трети удар, този път горе в лявото бедро, толкова силен, че бедрената кост се пръсна. Последен, в слепоочието на Клип — плисна кръв, главата се завъртя настрана, тялото рухна. Рапирата издрънча от безчувствената ръка.
И Трул мигновено се обърна към Силхас Руин…
Но раненият крак му изневери и той падна… Серен чу изригналото от гърлото му проклятие…
Белокожият Тайст Андий настъпваше към Онрак. Единственият меч в дясната му ръка нададе зловещ вой.
— Отстъпи от пътя ми, Имассс. Онзи зад тебе е мой.
Онрак поклати глава. „Мой е. Мой.“
Ясно беше, че Тайст Андий видя отказа на лицето на Онрак, защото изведнъж изръмжа, обзет от яростно нетърпение, и изпъна лявата си ръка.
Магията се стовари върху Онрак, вдигна го високо във въздуха и го запокити в каменната стена.
Когато рухна на пода, само една мисъл прониза ума му: „Никога вече.“
Падналият безпомощно на пода Трул Сенгар изрева, щом видя как магията погълна Онрак и го запокити назад. Помъчи се да се вдигне, но кракът му бе натежал като олово и заоставя гъста кървава диря, щом го повлече към Силхас Руин.
После някой коленичи до него. Две меки длани на рамото му…
— Спри — шепнеше женски глас. — Спри, Трул Сенгар. Вече е твърде късно.
Удинаас с усилие си пое дъх. Призрачните ръце на Уидър бяха прекършили нещо в гърлото му. Усещаше се слаб, мрак го обгръщаше от всички страни.
Беше се провалил.
Въпреки че знаеше, се беше провалил.
„Това е истината за бившите роби, защото дори тази дума е лъжа. Робството се утаява в душата. Моят господар сега е провалът.“
Мъчеше се да остане в съзнание. Вдигна бавно глава. „Поеми дъх, проклет да си. Вдигни глава — провали се, ако трябва, но не умирай. Все още не. Вдигни глава.“
„И гледай.“
Силхас Руин прибра меча в ножницата и закрачи към Улшун Прал.
И го сграбчи за гърлото.
Вляво от него заговори тих женски глас:
— Навредиш ли на сина ми, Тайст Андий, няма да излезеш оттук.
Обърна се и видя жена, Имасс, облечена в кожа на пантера. Стоеше до тялото на воина, когото преди малко бе запокитил в стената.
— Това, че този е жив — жената посочи имасса до босите си нозе, — е единствената причина все още да не съм те разкъсала.