Търговска къща

— Много по-добре — каза Бартлет. Той седеше във висок кожен стол. — Много, много по-добре.

— Това ли е причината за интереса ви към Хонконг?

— Една от причините.

— А какви са останалите?

— Тук все още няма американска организация с размерите на моята, а би трябвало. Живеем във века на Пасифика. Но вие може да имате полза от идването ни. Имаме много възможности, каквито вие нямате и владеем голяма част от американския пазар. От друга страна „Ротуел-Горнт“, както и „Струан“, имат възможностите, които ни липсват, и владеете голяма част от азиатските пазари.

— Как можем да установим стабилни връзки?

— Първо трябва да разбера какво преследват „Струан“. Започнах преговори с тях и не обичам да се отказвам по средата.

— Веднага мога да ви кажа какво преследват: своята печалба, а всички останали да вървят по дяволите. — Усмивката на Горнт бе сурова.

— Сделката, която обсъждахме, ми се струва съвсем честна.

— Няма по-добри от тях, когато става въпрос за това да изглеждат честни и да приемат равно участие, а след това да продават на своя глава, предпочитайки да оберат каймака от печалбите и на всичкото отгоре да задържат контрола в свои ръце.

— С нас това няма да им се удаде.

— Правят го вече почти век и половина. Понаучили са някои номера.

— Както и вие.

— Разбира се. Но „Струан“ са много различни от нас. Ние притежаваме разни неща и компании, а те са по процентите. Държат малко повече от 5 процента в повечето от филиалите си и въпреки това продължават да упражняват пълен контрол чрез специални акции, даващи право на глас или чрез клаузи в устава на дружеството, които правят техния тай-пан, тай-пан на филиала с изключително право за вземане на решения.

— Това изглежда много умно.

— Така е. И те са умни. Но ние сме по-добри и по-откровени, а нашите контакти и влиянието ни в Китай и по бреговете на целия Тихи океан, с изключение на Съединените щати и Канада са по-многобройни от техните и с всеки ден нарастват.

— Защо?

— Защото нашата компания е създадена в Шанхай — най-големият град в Азия, — където сме най-силни. „Струан“ винаги са съсредоточавали усилията си в Хонконг, който доскоро беше едва ли не глуха провинция.

— Но с Шанхай вече е свършено, откакто комунистите откъснаха страната от света през 49-а. Сега през Шанхай не минава никаква международна търговия — всичко минава през Кантон.

— Да. Но шанхайците са били онези, които са напускали Китай и са дошли на юг, пренасяйки парите, ума и куража си и които са направили от Хонконг това, което представлява днес и което ще бъде утре: настоящата и бъдещата столица на целия Тихи океан.

— Повече от Сингапур?

— Разбира се.

— А от Манила?