Третото кралство

Сами приглади назад разчорлената си черна коса.

— Ти също се труди здраво да помагаш на хората и също си на крак втора поредна нощ. Аз поне дремнах малко. Господарят Рал ще има нужда от още почивка, за да може тялото му да се възстанови напълно. Аз мога да ги пазя, докато си почиват. Така че защо не идеш да полегнеш малко?

Естер въздъхна дълбоко.

— Е, добре. Признавам, че ще ми дойде добре, но искам първо да мина да нагледам някои от другите. — Естер удостои Ричард с мимолетна усмивка. — Е, ами аз ще тръгвам тогава. — Взе някаква платнена торба от пода до пейката и добави: — Сами, извикай ме, ако ти потрябвам за нещо.

Момичето кимна и изпрати жената до вратата.

Ричард изчака с множеството въпроси, които го измъчваха, докато Естер се сбогува набързо с него и излезе. Веднага щом вратата хлопна, Сами се спусна към него и положи два пръста на челото му, за да провери състоянието му посредством дарбата.

— Е? — попита той след минута мълчание, през която изражението й по никакъв начин не издаде какво долавя.

Сами отдръпна ръката си и потърка пръсти, все едно беше докоснала нещо страшно неприятно.

— Трудно ми е да потвърдя със сигурност, Господарю Рал, но лечението, което успях да приложа, колкото и незадоволително, сякаш оказва влияние.

Ричард разбираше, че има предвид, че й е трудно да каже каквото и да било, при положение че докосването на смъртта е все още в него.

— Преди се страхуваше да ни лекуваш. — Стори му се малко странно, че тя е преодоляла страха си да се заеме с лечението им, без да му се налага да я убеждава допълнително.

— Разказът на Хенрик за това как вашият познат магьосник…

— Дядо ми, Зед.

Сами кимна.

— Да, той и магьосницата. Щом чух, че те са ви лекували, макар да са видели в двама ви същото, което видях и аз, разбрах, че поне мога да се опитам да последвам примера им.

Ричард все още беше настроен подозрително.

— И не те беше страх?

Сами сбърчи носле.

— Страхувах се, но знаех, че трябва да се свърши, затова се опитах да не мисля за това колко се боя, а просто да се съсредоточа върху задачата си.

— Ами Калан? Защо не е будна като мен, щом раните й са излекувани?

Сами хвърли бегъл, изпълнен с тревога поглед към Калан.

— Съжалявам, Господарю Рал, но направих всичко по силите си. Съприкосновението със смъртта при нея е по-дълбоко. То е нещо, което не мога да излекувам, и в нейния случай ми беше по-трудно да го заобиколя, за да достигна онова, което бих могла. Смъртта хвърля по-тъмна сянка върху нея.

Ричард кимна и въздъхна тежко. Даже Зед и Ничи бяха казали, че са неспособни да изтръгнат тази тъмна сила от нея, преди да се върнат в Двореца. Като се имаше предвид трудността, Сами се беше справила добре, успявайки да свърши дори това.