Чиста кръв
- Автор: Перес-Реверте Артуро
- Серия: Приключенията на капитан Алатристе #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боряна Дукова
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Чиста кръв». Краткое содержание книги:
Кой е убил непознатата? Кой е обезчестил дъщерята на стария Висенте де ла Крус и какви страшни и позорни тайни крият стените на манастира „Адорасион“?
Капитанът и младият му помощник Иниго де Балбоа се изправят срещу страшен противник — всевластната Инквизиция. Никой не може да се противопостави на пазителите на вярата — нито граф Оливарес, любимецът на краля, нито дори самият крал. За да открият истината и да помогнат на невинните, Алатристе и приятелите му се изправят сами срещу сляпата омраза, подклаждана от фанатизма, срещу корупцията и безчестието — под смъртната заплаха от кладите на Инквизицията.
Или една друга, толкова прочута:
Покритият пасаж до „Сан Хинес“ беше едно от любимите места на укриващите се. Там те излизаха нощем да се разхладят и превръщаха пасажа в пренаселено място за срещи, където не липсваха набързо стъкмени кръчми, където можеха да похапнат достопочтените гости, които се стопяваха магически, колчем се покажеха полицаите. Когато Диего Алатристе пристигна, на тясната уличка имаше около трийсетина души: побойници, тарикати, няколко уличници, които си оправяха сметките със сутеньорите си, групички от надути смелчаци и друга измет, които разговаряха скупчени тук-там или надигаха мехове и дамаджани с лошо вино. Светлината беше оскъдна — само един малък уличен фенер висеше на ъгъла на пасажа, под арката, — почти всичко тънеше в мрак и повече от половината присъстващи бяха със закрити лица. Тъй че атмосферата, макар оживена от разговорите, си оставаше крайно тягостна, но твърде подходяща за такава среща, на която отиваше капитана. Там на всеки многознайник, зяпач или съгледвач, ако не беше със свои хора и въоръжен до зъби, можеха завчас да му прережат гърлото.
Той позна дон Франсиско де Кеведо въпреки покритото лице. Поетът стоеше до фенера, и се упъти към него крадешком. Двамата се отделиха настрани, вдигнали плащове до очите си, нахлупили шапки до веждите. Изглеждаха досущ като половината от хората в пасажа.
— Приятелите ми са поразпитали тук-там — сподели поетът след първата размяна на впечатления. — Изглежда е вярно, че дон Висенте и синовете му са следени от Инквизицията. Намирисва ми, че някой се е възползвал от начинанието, за да удари с един куршум няколко заека; включително и вас, капитане.
Шепнешком, избягвайки внимателно хората, сновящи наоколо, дон Франсиско осведоми Алатристе за всичко, което беше успял да узнае. Светата Инквизиция, коварна и търпелива, напълно в течение, благодарение на шпионите си, за решението на семейство де ла Крус, ги оставила да действат, като ги дебнела, за да ги хване на местопрестъплението. Желанието им не било да защитят отец Короадо, а тъкмо обратното; тъй като последният се радвал на покровителството на граф де Оливарес, с когото Инквизицията водела глуха война, очаквали, че скандалът ще подбие авторитета както на манастира, така и на покровителя му. Мимоходом щели да турят ръка на едно семейство покръстени евреи, като ги обвинят в юдейски практики; а една клада винаги е добре дошла за престижа на Инквизицията. Проблемът бил, че не могли да хванат жив никого: дон Висенте де ла Крус и малкият му син, Луис, бяха продали скъпо кожата си, загивайки при засадата. А големият син, дон Херонимо, макар и зле ранен, успял да избяга и да се укрие някъде.
— А ние? — попита Алатристе.
Очилата на поета проблеснаха, когато поклати глава.
— Не се споменават никакви имена. Беше толкова тъмно, че никой не ни е разпознал. А които ни доближиха, вече не са в състояние да говорят.