Мистериум [bg]

Когато стигнаха до Клодиърс Лейн, установиха, че входът към улицата е препречен от носилка, носена от четирима свещеници, напяващи псалма Libera me76. В носилката седеше прокажен, покрит с обичайното за поразените от тази болест було. Той държеше кречетало в облечените си в кожени ръкавици ръце и неистово го въртеше, за да предупреди всички да се дръпнат настрани. Щом отминаха, Корбет направи знак на отец Джон и те тръгнаха по настлана с хубав, гладък калдъръм улица. От двете й страни се издигаха внушителните къщи на големи богаташи, боядисани в розово и опасани с черни греди фасади; всяка разположена в отделен двор, оградена от висока стена, над която надничаше покривът, настлан с червени шистови плочи. Отец Джон избърза към великолепната порта на едно от тези градски имения. Отпред стоеше пазач, увлечен в клюки с две млади жени. Щом осъзна кой е Корбет, пазачът припряно обясни, че жените са кухненски помощнички, които, заедно с другите слуги, били пристигнали след камбаните за Ангелската молитва, и открили, че всички врати са затворени и няма нито една запалена светлинка.

— Беше ни заповядано да почукаме и да чакаме — каза една от прислужничките. — Чукахме и чакахме, но никой не слезе.

Корбет кимна, бутна вратата и тръгна по настланата с бели плочи и оградена с храсти, шубраци и градински лехи пътека към широки каменни стъпала, отвеждащи до великолепна веранда и полирана черна врата. Той дръпна въженцето на камбанката, после вдигна желязното чукало, оформено като шлем. Удари няколко пъти с него, чувайки как звукът отеква в къщата. Зад него отец Джон мънкаше и хленчеше. Корбет погледна нагоре. Всички капаци останаха затворени. Той заобиколи, отиде до задната врата и провери дали резето е спуснато. Не беше, и той влезе в настланата с каменни плочи кухня и помещението за миене на съдове. Помещението беше подредено, спретнато, пометено и съвсем чисто, и все пак изглеждаше някак си празно, лишено от светлина и топлота. Единственият знак, че е било използвано наскоро, беше огромна дъска за рязане с малко хляб и сирене, поставена на масата. Калугерицата нямаше търпение да продължи по-нататък с оглеждането на помещенията, но Ранулф, усещайки някаква надвиснала заплаха, извади меча и камата си, каза на всички да останат по местата си, а той самият последва Корбет по старателно излъскания каменен под навътре в къщата. Чувстваше някакво мрачно униние, нещо гнетеше ума му и тревожеше душата му.