Мистериум [bg]

— Коронерът и шерифът ще се оправят с това. Е, да вървим.

Мъжете го чакаха в общата зала на кръчмата долу. Калугерицата, спретнато облечен в тъмнозелен жакет и панталон, обут в меки кафяви ботуши, си играеше с катарамата на тъмносиния си плащ. Човек с остър и хладен ум, помисли си Корбет. Той беше бръснат, а косата му беше ниско подстригана над ушите. Корбет се насочи към него, но той му смигна и посочи към масата в сенчестата ниша, където отец Джон и Флешнър жадно се наливаха с вино.

— Чух за тази бъркотия — прошепна Калугерицата, — и побързах да дойда. Отец Джон пристигна малко след мен; като обезумял е.

Корбет кимна, приближи до масата на свещеника и се настани на един стол.

— Отец Джон — докосна той свещеника по рамото. — Моите съболезнования за смъртта на баща ти.

— Кръв тук, кръв навсякъде — промърмори свещеникът, издавайки напред лицето си. Той изглеждаше изключително зле, беше небръснат, Корбет забеляза и кървавата резка на челото му. Флешнър, който бе дори още по-разстроен и възбуден от него, седеше дълбоко в сенките, стиснал чашата си като уплашено дете. Корбет ги остави да пият и се огледа. Съдържателят благоразумно беше преместил двете проститутки и тяхната малобройна, но заинтригувана публика в кухнята. Навън търговията още не бе приключила и общото помещение беше безлюдно, с изключение на слепия странстващ певец, който тананикаше приспивна песен на своя пор.

— Отец Джон, защо си тук? Разкажи ми какво се е случило?

Свещеникът започна да говори; думите му бликаха тревожно, докато описваше страхотиите, сторени в неговата църква. Корбет слушаше съсредоточено, доволен от присъствието на Ранулф зад гърба му. Тук, в мрака на кръчмата, в която свирепото убийство бе нанесло своя удар, се разгръщаше още една приказка на ужасите. Той прикри изблика на страха, вледенил ума и сърцето му. Докато слушаше отец Джон, той съзнаваше, че в лабиринта на мистериите, прострял се пред него, броди и дебне убиец, тъмно изчадие на мрака. Ловът беше започнал, жесток и страшен. Пълзящият пламък на внезапното убийство щеше да мъждука около него. Преплетените корени на отдавна погребан грях щяха да почерпят свежи сокове и да покълнат. Свещеникът най-сетне свърши и се отпусна на стола си, взирайки се пред себе си със зяпнала уста, все още под въздействието на преживяния потрес.