Среднощният дворец [bg]

Малките, остри очички на библиотекаря като че ли се разшириха за миг.

— Сигурни ли сте, че господин Томас Картър е в течение на това? — строго попита той.

— Именно той ни праща — отвърна Сет.

Де Росио отново ги огледа внимателно, сякаш търсеше по лицата им някакви признаци, които да издават коварни намерения.

— А защо твоят приятел — изтърси той внезапно, сочейки Майкъл — мълчи като риба?

— Много е срамежлив, господине — обясни Сет.

Майкъл кимна едва-едва, сякаш да потвърди това изявление. Де Росио се покашля колебливо.

— Та казваш, значи, че работата била свързана с престъпления? — нехайно попита той с отработено безразличие.

— Убийства, господине — потвърди Сет. — И то не едно и две.

Де Росио погледна часовника си, после момчетата, после пак часовника и след кратък размисъл сви рамене.

— Добре — отстъпи накрая. — Но нека да е за последен път. Как се казва човекът, от когото се интересувате?

— Лахаважд Чандра Чатърджи, господине — побърза да отговори Сет.

— Кой, инженерът? Той не загина ли в пожара на Джитърс Гейт?

— Да, господине, но с него е имало някой, който е оцелял. Един много опасен тип. Именно той е предизвикал пожара и все още се спотайва някъде, готов за нови престъпления…

Де Росио се усмихна лукаво.

— Звучи интересно — промърмори той.

Изведнъж сянка на тревога помрачи лицето му. Библиотекарят наведе масивното си тяло към двете момчета и строго насочи пръст към тях.

— Това да не е някоя от измишльотините на оня ваш приятел, как му беше името?

— Бен не знае нищо за тази работа, господин Де Росио — успокои го Сет. — Не сме го виждали от месеци.

— Толкова по-добре — заяви мъжът. — Последвайте ме.